На моето днешно
ОБРЪЩЕНИЕ до демократичната общност на ПГЕЕ-Пловдив - виж
Демокрацията е благодатен шанс, от който в никакъв случай не трябва да се отказваме - тайнствени анонимни сили ми отвърнаха, сега-засега, със следното злокобно и заплашително "стихотворение", което, като го чете човек, настръхва от страх и трепет - заради излъчваната от него злоба; ето, прочетете, за да разберете с каква садистична душевна патология си имаме работа в случая:
вятърните мелници и ти - други няма
кога конфликт в школото да се появи
за всичко Грънча обвини
не знае той какво е да мълчи
и него няма кой да го търпи
сезони сменят се
живота ден след ден лети
но Грънча все си мрънка
и все злобее от вечер до зори...
грънча инат си е голям
не си признава че често става за срам
велик е в собствените си очи
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
няма да ви свърши нищо полезно това IP, г-н Грънчаров, освен ако автора не е пълен кретен :-)
Ами самият факт, че си позволява такива дебелашки заплахи за какво Ви говори, то това си показва какъв е, колко чини и колко му е акълът на "автора", драги ми г-н Chester A. Arthur? :-) Тъй че ай-пито ще ми свърши чудесна работа...
Срамно е подобно отношение към Вас, защото Вие друго не правите освен да сочите истината за образователната система. Разбира се, по-скоро авторът на стиховето го боли дълбоко, вътре в душата, щото му е ясно, че ако проблемът придобие публичност изходът от положението не е така лесен.
Добрин Добрев
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=431630803566695&set=a.268309903232120.65715.231164773613300&type=1&theater
болката - е болката на душата, тогава когато незаслужено обидиш, накърниш, с това може да предизвикаш у другия душевни тревоги и дори много повече; а ще го заболи - това означава когато разбере един ден че напълно незаслужено оплюва невинни хора това е болката в етиката а не разните му там неща взети от филмите..боли го всеки човек който има съвест и който вербално, писмено и по друг начин оплюва други хора.. ето това е
Нещо не сте час, излишно усуквате и шикалкавите, не става дума за никакво "оплюване", а за нещо съвършено друго: за истината, за това, че е погазена, и то по най-фрапантен и арогантен начин човещината; опитват се да смажат един човек, една личност... да го смажат и ликвидират, и то само защото е дръзнал публично да заяви какво мисли...
Каква болка, какви страдания, от какво толкова ги боли някои - когато става дума за истината относно собственото им безобразно поведение?!
Публикуване на коментар