Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 4 ноември 2012 г.

За няколкото лудешки идейчици, които ми се въртят в преуморената от толкова грижи, ангажименти и проблеми тиква

Днес е неделя, ден за почивка. Прочее, то съботата, според Библията, е седмият ден на седмицата и също така ден за почивка, ала у нас обичаят е друг, затова почитаме неделята. То и съботата почитаме за почивка, а, между нас казано, най-обичаме да си почиваме когато сме на работа, в делничните дни: тогава е най-сладка почивката, нали така? Е, някои от нас и неделята не почитаме, изобщо не почиваме, което е грях. Но какво да правим, като сме... "умствени пролетарии", т.е. за такива като нас почивка няма?! Ето, ранна неделна утрин е, аз пак сядам да попиша. То пък писането работа ли е? То в някои по-тежки случаи като моя е нещо като... забавление! А нали не е забранено да се забавляваме в деня за почивка? Ето, като си успокоих по този начин съвестта, с чиста съвест сядам да си попиша, т.е. да се позабавлявам.

За какво обаче да пиша? В дни, в които не съм на работа гледам да напиша нещо по-солидно, някакъв текст по по-важна, по-трудна, по-значима тема, сиреч, с една дума казано - по философска тема. Имам в бележника си цял списък от такива теми и проблеми, по които съм си отбелязал, че трябва да пиша, ала се пазя като дявол от тамян от този бележник - и от този списък. Имам много неща за работа, за писане, ала време няма, времето не достига. Аз, казах, съм "умствен пролетарий", труженик на едно най-тежко поприще, аз, уважаеми дами и господа, съм български учител, аз съм учител на младежта. По тази причина малко време ми остава за писане, нищо че съм и нещо като писател. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Ще те цитирам:" Добре знам, че ако отсреща, в съответната кабеларка, стои управител или собственик, пълен кретен, той няма да оцени моите клипчета и ще замълчи гордо на предложението ми. И аз с такива не ща да работя.".. Това са твои думи и в тях е целия ТИ проблем!! На теб ти пречи твоето самолюбие. Ти вече предварително си определил като "кретен" всеки, който не ти хареса клипа. По подобен начин ТИ мислиш и когато подхвърляш определена тема за обсъждане, който не е с теб е кретен, комуноид и т.н., все неща, които са характерни за теб самия. ТАКА НЕ МОЖЕ И ТАКА НЕ СТАВА.
Блога не тие лош! Малко е претрупан от реклама на книги, които никой не иска да чете. Но името което си създал е вече НЕЩО: HUMANUS!!! Не е лошо името и ТИ оттам трябва да започнеш. Използвай името и доразвий темата на блога. Направи го полемичен, хората да коментират темите които подхвърляш, а ти само потдържай огъня стоейки отзад, но без да има обиди, редактирай ненужните коментари които натоварват излишно полемиката по една тема, и като видиш че една тема става интересна и хората коментират, не я подминавай ами я продължавай във времето. Тогава ще има участие и ангажираност от страна на читателите. .. Бъди здрав!!!

Симеон-интереси каза...

Ангеле,четох с интерес това,което си написал.Поздравявам те!Много ще е полезно:1.Да изнасяш лекции по градове и села.2.Да правиш видео клипове и да ги излъчваш в свой ТВ канал.Както направи ДСБ/http://www.livestream.com/dsbwebtv Явно трябва да се създаде стройна организация.Дано твоите близки,роднини,приятели и най-вече семейството ти да са съпричастни към твоите усилия.Ти заслужаваш по добра участ,защото си грамотен,знаеш и можеш човек!Успех!Горе главата!

Анонимен каза...

Нали получи милиони долари наследство от твой роднина от "там далеч"??? Или само блъфираш?? Щом си бил и кметче, не може да не си "скътал" нещо.

Анонимен каза...

кога си бил кмет бе човече това не знаех? ааа май и директор на училище си бил нали???

Ангел Грънчаров каза...

И кмет на град съм бил, и директор на гимназия съм бил, и младши сержант в казармата съм бил :-), и университетски преподавател съм бил, и много други работи в живота си съм бил, за които даже не подозирате и няма как да заподозрете, милионер само още не съм бил, и наследство още не съм получил - ако не броим, че се майтапя чат-пат над най-малоумните завистливци, като блъфирам, че имам ново писмо от централната банка на Нигерия, в което му уведомяват, че някакъв милиардер преди да умре ми бил завещал еди колко си милиона (нали и вий получавате такива писма?)... тъй че ний, философите, сме, както казва народът, "дялани камъни" и за всичко ставаме, изводът е: учете философия докато е време, няма да съжалявате!

Анонимен каза...

твърде песимистична статия е за един философ, който би трябвало да излъчва сигурност в бъдещето и да бъде опора на хората без надежда.. аз не бих избрал да се консултирам при Вас...

Ангел Грънчаров каза...

Къде доловихте "песимизъм" в тез жизнерадостни редове, мила другарко? :-)

Нещо явно съвсем не е наред със собствените Ви чувства.

На такова нещо ний, консултантите по психологична помощ, му думаме "извратеност"...