Взаимствано от страницата на Явор Ганчев във Фейсбук; там той привежда откъс от книгата на Джон Холт "Как децата учат":
... Притеснението, което създаваме у децата с постоянното изпитване, страхът им да не се провалят, да не бъдат наказани и да не се посрамят, не само сериозно намаляват способността им да разбират и помнят, а и ги принуждават да изоставят ангажираността на съзнанието си с материала, който изучават, за да го мобилизират в търсене на начини да заблудят учителите, че знаят. По-долу ще добавя още по-важни причини, поради които изпитите – или поне непожеланите изпити, провеждани от други хора – имат разрушително въздействие върху ученето.
Първата причина е свързана с правенето на догадки. Когато непрестанно задаваме въпроси на децата за да разберем дали знаят нещо (или да си докажем, че не знаят) ние почти неизменно пресекваме бавния процес, чрез който децата превръщат догадките си в уверено знание, като ги изпитват на практика. Да се задават въпроси на децата за неща, които те едва започват да научават, е все едно да се седне на стол, чиито крака току-що са били залепени. Конструкцията моментално се разпада. Когато са под натиск, децата престават да се опитват да потвърдят неуверените си предположения. Вместо това те просто се отказват от тях.
Помня безброй изпитвани деца, които щом се досетят нещо, веднага казват „Това сигурно е грешно” или „Знам, че е грешно”. Когато им се задават сондиращи въпроси те обикновено реагират с „не знам”, но вътре в себе си направо се отказват от новозаченатите хрумвания. Тогава не им остава друг избор освен да ги заменят с отговора на възрастния експерт на собствения му въпрос – изключително неизгодна замяна.
Книгата, от която е взет горния цитат, е издадена от издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Преводът е на Гаяне Минасян
1 коментар:
Забелязвам подобна тенденция. Благодаря за поста!
Публикуване на коментар