Дървета да бяхме, щяхме вече да се червим заради случващото се, ний обаче не се червим - какво сме тогава, позволете да запитам?!

Безскрупулният лицемер Николай Пловдивско-Кремълски не се посвени да се разреве пред камерите и пред репортерите - забелязахте ли този толкова арогантен цинизъм? Искаше явно да демонстрира колко много е привързан към своя наставник по слугуването на кремълско-кагебистките господари - така е прието да се реве по значително по-старшия боен другар, в случая Максим. Максим явно си беше най-доверен човек на руснаците, Николайчо - също. Та затова явно така е ревал: заради общата им душевна скверност и склонността към служенето на чужди господари. Но аз искам тук да издигна друга, по-задълбочена версия за причините, поради които така демонстративно рева пред камерите и репортерите руското мекере Николай, което се гласи да седне на още неизстиналия Максимов престол.

Аз лично долових в тази отвратителна сценка с реването нескриваната радост на Николайчо от това, че ето, дойде дългожданният момент: Максим умря, сиреч, дойде момента руското мекере Николайчо да изпълни заповедта на господарите си и с нахалство да се намести на патриаршеския престол. Да, Николай рева от радост заради смъртта на Патриарха, тази е моята теза; ако не беше тази спотайвана радост, и рев нямаше да има. (ОЩЕ >>>)