Снимката е на репортера Иван Стоименов. Извадих я от архива си. Напомням тази дата специално за онези, които често упрекват своите сънародници в безропотност и
и примирение.
14 декември 1989 година е доказателството, че българските граждани извършиха онова, за което историята ги призова. И дори го повториха осем години по-късно, през зимата на 1997 година. Те повече от това не можеха да направят. Останалото беше работа на лидерите. На онези, които носеха отговорността и има задължението да направят така, че улицата да прелее в отворени институции и държава, която е подотчетна на обществото, а не обратното.
На този ден лидерите на СДС (бях между тях и нося отговорността си) не само свършиха работата на комунистите и призоваха хората да се разотидат. Те излъгаха протестиращите по най-грозния възможен начин, призовавайки ги на другия ден да бъдат отново на площада - докато падне чл. 1. Както вече писах в блога си, на 15 декември, с ленти на ръкавите, завръщахме хората от площад "Народно събрание" и ги насочвахме към правилното място - към църквата ("Св. Ал. Невски)", където раздаваха свещи в памет на Андрей Сахаров. И за панихидата на българската нежна революция.
Позорът от този ден ще отеква от поколение на поколение. Но той е за малцината, които ви предадоха. А на вас, които бяхте на площада, дълбок поклон!
Написа: Пламен Даракчиев
1 коментар:
14 декември 1989 е много знаменателна дата не само за България, а за цяла Източна Европа. В този момент България беше на път да създаде прецедент и да разруши сценария на Москва. За миг маските на комунистите паднаха и се видя как биха постъпили, ако има опасност НАИСТИНА ДА ЗАГУБЯТ ВЛАСТТА. Явно резервният им план или „План Б” при катастрофично развитие на събитията за тях предполага използване на груба сила („да дойдат танковете”), т.е. военна репресия.
Ако някъде в посткомунистическия свят отново се създаде ситуация, в която комунистите има опасност РЕАЛНО ДА ЗАГУБЯТ ВЛАСТТА, МАСКИТЕ ОТНОВО ЩЕ ПАДНАТ и всички сладки приказки за демокрация, мирен преход и т.н. мигом ще бъдат забравени. Показателно е колко нервно реагират в Москва например при най-дребната проява на опозицията. Или да си спомним младежките протести пред НС в София през януари 2009, които бяха брутално разпръснати от тогавашния вътрешен министър Михаил Миков (защо до днес няма разследване на случая?).
Така че комунистите въпреки цялата десетилетна подготовка на „демократизацията” и всички сценарии и планове живеят в постоянен страх да не би все пак народите да се осъзнаят и нещата да излязат извън контрол.
Публикуване на коментар