събота, 15 декември 2012 г.
Тъжна констатация...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Грънчаров, пак нещо си се "объркал"... За какво робство цитираш Ботев, след като ТИ винаги си "доказвал", че робство от турци българите ме били имали. Ти си човекЪ-философЪ-историкЪ, който е казвал, че по време на султан "еди-кой си", българите били живяли по свободно и достойно, отколкото когато и да е било в тяхната нова история.
Тогава излиза, че Ботев ги е писал тези стихове "ненужно", българите просто никога не са били роби според твоята трактовка на историята.
Сега "изведнъж" започна да цитираш Ботев! Да не си пиян, че нещо взе да се объркваш във философско-историческата си специалност, където по твоите думи си единствен и неповторим "специалист" на територията на БГ.
Вземи ПЪ СЪ определи, че се оплете в собствената си паяжина.
Таваришч, спокойно, приеми, че просто акъла не ти стига да сфанеш за какво става дума... аз мога да цитирам Ботев, пък да не мисля като Ботев по всички въпроси, нъл тъй? А и тук става дума за съвсем друго, дарагой мой таваришч, напъни се, белким загрееш некога, стар съветски реотане...
Можем до безкрайност да дискутираме за турското робство и „робската психика на българите”, но е факт, че след Освобождението българите доказват, че са всичко друго, но не и роби и че са достойни за свободата си и това проличава внушително особено в Балканската война, чиято 100-годишнина честваме сега и в която българите „разказват игрите” на довчерашния поробител, без обаче да отмъщават примитивно на турците за вековете унижения и репресии, а проявявайки благородство и великодушие след победата.
Например:
„Шаркьои. Едновременно с настъплението на Галиполската армия, след обед на 8 февруари турското командване с 20-30 кораба започна стоварването на 10 корпус в състав от 30 000 – 40 000 души – офицери и войници (стратегически резрев на Турското главно командване) в района западно от Шаркьои, и настъпи към Еникьои, за да се съедини с настъпващите при Булаир турски войски. Срещу него бяха незначителните сили на 2 Скопска и 4 Битолска опълченска дружини от 1 бригада на Македоно-Одринското опълчение... Нямаше нито един редовен войник. Два пъти българските опълченци се хвърляха в контраатака и с удар “На нож!” отблъскваха турците... Под град от куршуми и бесния обстрел на мощните големокалибрени корабни оръдия, без каквато и да е помощ, опълченците от Скопската дружина с командир подпоручик Иван Минков и Битолската дружина с командир Владимир Каназирев проявиха огромно самообладание и упорито отблъскваха противника. Паднаха много убити и ранени. Доблестно се сражаваха командирът на 3 рота на Битолска дружина, Аспарух Бояджиев, който храбро и самоотвержено загина, и опълченците му... Опълченците проявиха изключителен героизъм. Противникът много трудно и бавно настъпваше с десанта... През нощта противникът, понесъл огромни загуби, се оттегли с корабите в морето... В тридневни кръвопролитни отбранително боеве турското настъпление от Галиполския полуостров беше отбито. При унищожаването на турския десант при Шаркьои Македоно-Одринското опълчение, особено 2 Скопска и 4 Битолска опълченски дружини, извърши чутовни подвизи и се покри с неувяхваща слава.”
Публикуване на коментар