Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 3 декември 2012 г.

За туршиеното битие и доматените "революции" в чудната менте-страна на бат ви Боко

Прочетох чудесен текст, написан от Иво Беров, един от двама-тримата, най-много четиримата честни и достойни журналисти у нас, двама от които, прочее, носят за собствено име името "Иво" (кой е другият Иво, вярвам, се сещате!); та текстът на Иво Беров, който ви съветвам да прочетете непременно, носи заглавието Туршиеното битие ражда доматени революции; аз го прочетох току-що и бързам да споделя възхищението си с вас; ето един откъс от този текст, пропит от "гъст", упойващ, богат смисъл, ще ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Хубаво е, че има някакво негодувание. Лошото е, че негодуванието е никакво. То е като бунтът срещу лошите политици въобще. От бунта срещу лошите политици въобще имат полза само политиците. Но не политиците въобще, а лошите политици.

...

Твърдението може би изглежда търсено, нагласено и измислено, но нито е измислено, нито е нагласено, а си е доста точно и смислено даже. Когато всички са лоши, ти не си лош, дори и да си лош, ти си просто както всички. Когато всички са лоши, остава все пак един добър, който се бори срещу лошите. Сещате ли се кой е той? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: