Йерарсите на БПЦ, уви, не търсят светостта на храма, а златото му!

Търгашите от Българската православна църква

Горко на вас, слепи водачи, които казват: "Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се". Безумни и слепи! Че кое е по-голямо: златото ли или храмът, който е осветил златото? (Евангелие на Матей, Глава 23, 16 и 17.)

В безумното наше време, когато един обезумял тиран е разпасал пояса си и, стоейки начело на своята групировка, алчно заграбва последните трошици от хамбара народен,

- когато асфалтът се цени по-високо от кръвта, а, подобно на великата китайска стена, пътищата се градят под некропол от кости,
- когато глупостта и скудоумието властват на трона и злорадо кривят глупавото си клоунско лице,
- когато младите ни синове и щерки хващат пътищата с еднопосочен билет и бягат от теглото, за да не се завърнат никога,
- когато лечителите се обърнаха на гробни лешояди, учителите на разтреперани мижитурки, а звездите излъчват пошла чалгаджийска простащина,
- когато старците мрат от глад, Темида е не сляпа, а кривогледа, магистратите са жонгльори на лъжи, а престъпниците колят и бесят…

В такива времена хората жадуват за вяра, за духовна истина и подкрепа, за светлина, както умиращ в пустинята за глътка живителна течност. Те търсят оазис на правдата и истината, където да излекуват разбитите си сърца и да утешат отчаяните си души. Народът търси пътища към храма. И когато водачите му са безумци, той поема по грешни пътеки. Хората се втурват при сектанти, ясновидци-шарлатани, ходжи-магьосници, измислени идоли и затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на мрака. (ОЩЕ >>>)