неделя, 13 януари 2013 г.
Не мрази враговете си, съчувствай им - ако не можеш да ги обичаш...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
"Направи златен мост на врага си, по който да се оттегли" Сун Цу
Enchi Temple
А най-добре е да въобще да нямаш врагове, поне в личен план. Да има врагове, е недостойно за един философ. Той, разбира се, може да има ИДЕЙНИ противници, но това е съвсем друго нещо. Чувството на омраза трябва да е чуждо на философа. Максимумът, който може да изпитва философът, е снизхождение и леко презрение.
Добри философи в днешно време няма. Поне в България. Ни един биля...
Тия, които дадоха Сократ на съд и успяха да го осъдят на смърт, какви са му, врагове ли? Или? Сократ недостоен философ ли е щом е допуснал да има врагове? Самият философ не мрази никого, но това съвсем не значи, че него няма да го мрази никой. Защо част от учениците на Сократ поискаха смъртта му? Простащината е агресивна, глупостта - немирна...
"Поискаха смъртта му" Хаха, все едно, че е бил там :)))
Три кратки отговора:
На загрижеността, на Enchi Temple - опитах златен мост да построя към
директорката кратко-мъдра, уви досеж, ни звук и вопъл, ни стон от тоз нахакан Бастион...
Все по старому я кара и е ясно
за мнозина, докъде ще я докара...
Добри философи нямало,
видите ли, у нас.
Ти ли бе, безпросветно, недоучило,
сляпо и тъмно анонимстващо тук, но напразно клепоухо, ти ли ще съдиш
за нещо, от което си нямаш хал и от хабер.
Скрий се магаре страхливо и не си, и помисляй да риташ смешливо...
Току що прочетох възхитителното
интервю на проф. Владимир Градев по
повод "научната сесия" в СУ за "великото тоталитарно наследство" на Людмила Живкова.Простота, истина, точен изказ..Интелектуален разкош.
Гордост, че имаме такъв професор
по философия.Ами Добрин Тодоров...
И третият ми отговор за: "Поискаха смъртта му" Хаха, все едно, че е бил там :)))- е:
Тиквенико прост и недоучил, що си не ядеш сам семките, че белким да поумнееш.
Философът, учителят ти, г-н Ангел Грънчаров умее да се вживява.
Ама как да ти се обяснява за вживяването, че е основа на съпреживяването, а оттам и на правилното разбиране и усвояване на света и на животите му във всичките им неизмерими, чудни...
може да си ги казваш научни, а може и божествени измерения...
Заспа ли бе, чоджум.Чакай, недей проспива младостта си холан...:-)..
Знаех си, че ще бъде приведен примера със Сократ. Нямам какво съществено да добавя. Сократ не си е създавал съзнателно врагове, нито пък ги е мразел. Че те него са го разглеждали като враг и са го мразели, си е за тяхна сметка. Философът е стоял над тези примитивни емоции, резервирани за простосмъртните.
А цитираният по-горе Сун Дзъ вероятно по идея на Мао е един от основните вдъхновители на комунистическата стратегия. Неговата книжка „За изкуството на войната” е преведена още през 1950-те години и е била задължително четиво в комунистическите военни академии, напр. в СССР и ГДР. Тя и до днес не е загубила своята актуалност за комунистите. Който иска да разбере техните кроежи, непременно трябва да я чете и препрочита.
Простете, а кое подобава повече за философа: съзнателно или несъзнателно да си създава врагове? :-)
Каква е тази обсесия с враговете и тяхното създаване? По принцип никой човек, още по-малко пък философ не бива да се стреми към това да си създава врагове – било волно или неволно. Специално философът е над тези неща и не се интересува от това дали си създава врагове, или не, защото конкретните личности за него са второстепенни, централни за него са ИДЕИТЕ, АБСТРАКЦИИТЕ и ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ИСТИНАТА. Ако някому това пречи и реши, че философът поради това е негов личен враг (както нерядко е ставало в историята), си е негов проблем. Врагове философът може да има, така да се каже, само като страничен ефект от своята дейност, но той живее в други измерения и подобни категории като „врагове” всъщност са неприложими към него.
И хората сме различни, и философите - също. Има безгръбначни философи, които на никому не могат да бъдат врагове. Има хора обаче, които са непримирими и зли врагове на духовността, сиреч, на нейните носители, сиреч, на философите. Сократ е бил жертва на такива хора. Непоправимите простаци, антидуховните хора са врагове на мъдростта и на нейните служители - философите. Няма как мъдростта и простотията да се обикнат и прегърнат, тоя фокус е трудно постижим. Те са исконни врагове. Разбира се, можем да се държим така, че да спираме, според силите си, агресията на простащината и на простаците, щото те имат числено мнозинство и ще пострадаме ако открито ги предизвикваме, това да. Ако това твърдите, приемам такова едно съображение.
Трудно простима моя грешка: да пропусна, вероятно нарцисно увлечен в светлото му съдържание, завършващо на "холан....:-)..",
името си под коментара по-горе.
Моля ви, коментатори, но особено анонимстващите безличностници, да ми я простите.
Поемам пълната си отговорност за него тук със свещеното си българско, а не английско, или турско име, при пълното ми и искрено уважение към постиженията, езиците и културите, и на двете велики нации :
15.01.2013г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар