Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 23 януари 2013 г.

Един мой нравствен въпрос към Явор Дачков

Току-що публикувах във Фейсбук думите, които и вие можете да прочетете по-долу. Наложи се да ги напиша тия думи, понеже, тъй да се рече, съм човек, който е по-чувствителен спрямо справедливостта, заедно с някои други морални отживелици. И тъй като у нас такива динозаври, дето държим на морала, дето не сме мерзавци, дето се гнусим от лъжата сме все по-малко, а в същото време мерзавците вилнеят, разпищолили са се и просперират, т.е. лапат яката от трапезата на безчестието, та значи на това основание дръзнах да напиша следните думи към нашия видающийся журналист Явор Дачков, който преди години беше, тъй да се рече, "костовист", а в един момент ненадейно се преобрази и стана един от най-яросните и дръзки оплювачи на бившия български премиер-реформатор; та значи във Фейсбук написах следующото:

Ето моя въпрос към Явор Дачков, който напоследък (заедно с Кеворкян, Карбовски и пр. ентусиасти) отново се включи най-активно в мръсната пропагандна война срещу Иван Костов, за която ченгесаро-мутро-мафиотската ни олигархия явно плаща доста щедро; та ето какво запитах г-н Дачков: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...


Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
обясня и да си отговоря, заедно със случая " д-р Николай Василев", подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно
неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
Краткият ми отговор на този въпрос:
Причината и в двата случая са неизвинимите липси в образованието, но и в
нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже...
Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.

23.01.2013г. Владимир Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Трашов, докторът, за който говорите, се казва д-р Николай Михайлов, не Василев, фамилията му сте сгрешили... иначе споделям преценката Ви, щото си е така, това е самата истина...

Анонимен каза...

Странна метаморфоза претърпя това момче - от основател на ДСБ, заедно с тогавашната си "менторка" Люба Кулезич (днес флагманка на властта), до пръв сред храчещите срещу бившия си кумир. Всичко това си има обяснението, но не ме интересуват сумите и бонусите, които явно е очаквал да получи срещу подкрепата си, а е останал излъган. Смешното е, че този същият се представяше за духовен и "божи" човек, богослов и това ярко контрастира със сегашната му роля на измекяр. Остава в сила максимата за лъжата, многото хора и цялото време - трите са невъзможни заедно.

Toly Uzunova