Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
петък, 4 януари 2013 г.
«Несколько моих жизней» - филм, показващ ужаса на комунистическия ад
Год выпуска: 1991 г. Режиссёр: Андрей Ерастов. Автор сценария: Александра Свиридова. Жанр: биографический.
Фильм снят по мотивам "Колымских рассказов"и биографии Варлама Шаламова. Из фрагментов разрозненных текстов писателя, которого только начали печатать толстые журналы, сложили некий условный предсмертный монолог-исповедь о страшном опыте писателя.
Варлам Шаламов (1907-1982) - писатель, отсидевший 20 лет в сталинских лагерях, в том числе 17 на Колыме. Шаламова часто сравнивают с Солженицыным - хотя по масштабу его правильнее сравнивать скорее с Данте. С той разницей, что Данте придумал ад, а Варлам Шаламов его прошел, описав затем адское бытие - четко, точно, во всех его обыденно-омерзительных деталях. То, что сделал Шаламов, лежит почти за пределом человеческих возможностей - чудом является не только то, что этот человек выжил после 17 лет Колымы, но и то, что, выйдя из ада, он нашел в себе силы и желание говорить. Рассказ «Что я видел и понял в лагере» представляет собой свод знаний, лежащих за гранью земного опыта, а также уникальной жизненной философии: предельно жесткой, лишенной каких-либо надежд и иллюзий относительно человеческой природы.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар