неделя, 27 януари 2013 г.
Чудесно е да учиш, но крайно унизително е да се оставяш да те учат...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
ами като е така значи ти си излишен в училище..
Вашите глупави крайности край нямат...
Грънчаров,то когато Бог съ захванал (така,понеже си нямал с какво да си уплътни свободното време)да сътворява това творение Негово "човек","разумно най дето било",по равно сипал на всеко в кратуната,дупка не предвидил за фуния да се долива.Замисъл дакава имал,за мисъл да му послужи тоя сивият мат'рял.Не оставил май достатъчно ясни инструкции,как да се не похабява даденото,всеки му поименно.
Некой съомяват да раз мислят,некой два,а в по голямата популация си минава пътюм и така и не съ умява да разбере "що пък съ раждах изправен на две копита,та съ измъчвах да се привеждам постоянно ,когато трябва да споделя софрата с менеподобното ми прасенце чифтокопитно".
Те такива ми ти работи,пропущение направил Бог,непредвидлив бил да остави една дупчица.Даа!
Румен Бърцов
Аа,некакви мерели по три пъти и чааак тогава режели,други пък "три пъти го режа и все е късо,още един път ще режа,ако пак е късо хвърлям го".Едни пък да видиш,преди да направят крачка гледали да нама някое не на мястото си камъче,точно там където се наканили да стъпят да се не настанило с желание да ги подхлъзне и да паднат,та врат да си потрошат.
А пък едни постоянно се изхождат,ама от входящото си отвърстие !
Румен Бърцов
Интересно е как наглецът-анонимник (дето е написал първите две реплики) даже и не прави опит да схване същината на проблема, да схване за какво всъщност става дума. Подозирам при това, че този анонимник е лице, свързано с образователната система, нищо чудно да е ръководен кадър в нея. Правете си изводи докъде е стигнал абсурдът на системата, щом като такова лице си позволява този разкош: да не опитва да схване същината на онова, заради което изобщо съществува съвременното училище!
Е, как да стане това "схващане" от посочените грозно и анонимно изквичали прасета уважаеми Философе, като те само и туй могат да изхождат от входящите си отвърстия:
Квичене, мучене и патешко съскане,
както много сполучливо тук го е
отбелязал и Румен Бърцов, макар тези звуци истинските животинки в живота си да ги произнасят абсолютно разумно, смислено и основателно, за разлика от уподобяваните на тях грозници и човешки подигравки...,
уж да им помогнем, да се огледат, че пък и да се видят ли...-:).
29.01.2013г. Владимир Трашов
Публикуване на коментар