Намерих във Фейсбук един коментар на Dobri Bozhilov, който преценявам, че е твърде разумен и по тази причина решавам да го публикувам в блога си с оглед да стигне и до неговото книжно (хартиено) издание, носещо името в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ето какво пише тоя път г-н Божилов; споделям изцяло мисълта му:
Ако съдим по освирепяването на няколко журналисти и общественици в последните дни срещу Костов, би трябвало неокостовизмът да е стигнал доста по-напред от отчетените от "Алфа Рисърч" 4,00%. Неколцина просто не са на себе си, плюят като невидели. С това те всъщност помагат, защото лоша реклама няма. За да ги успокоя, да кажа, че хвърлят напразни усилия.
Неокостовизмът се състои от 2 части - голям брой приспани и смазани избиратели (съчки) и рационална концепция как те да се ремотивират (искра). И двете ги има, т.е. няма какво да се направи. Нещо повече, дори аз, като стартирал неокостовизма, вече не мога да го спра. Развива се като лавина, а моето участие е само от тук, от там да подпомагам. Няма спиране, не се гаси туй що не гасне.
А една от най-големите заблуди на прехода е, че Костов е тотално мразен. Това просто не е така. Костов е тотално оплют и плювалниците си мислят, че така са го ликвидирали. Но не са. Има стотици хиляди хора, които го уважават, защото смятат, че е направил добри неща за тях - и за страната. (ОЩЕ >>>)
1 коментар:
Лично стиснах здраво десницата на много уважавания тогава от мен заради проникновеността си г-н Явор Дачков след речта му пред събрание на ДСБ във Варна.Не ще да е било преди 2004-2005-та година.
Как след този скъп ми спомен уважавалият Иван Костов за да държи реч пред
неговите поддържници и защо се извърна на 180 градуса срещу него: опитах да си
обясня и да си отговоря, заедно със случая " д-р Николай Михайлов", подобно обърнал подкрепата си за своя уж непоклатим довчера съидейник, съратник и започнал да го критикува, наистина не така плювално, неуважително и толкова явно неистинно както Явор Дачков в публичните си изявления.
Краткият ми отговор на този въпрос:
Причината и в двата случая, според скромното ми мнение са неизвинимите липси в политическото образование, но и в нравствените основи и на двамата споменати бивши съратници, съидейници и поддържници на Иван Костов.
Нито един от които не успя да ме убеди с доводите си, че Иван Костов е безнравствена личност, т.е., че е управлявал през мандата си безнравствено българите.За икономическите основания на критиките им срещу него какво друго, освен, че са смехотворно неверни и лаически, може да се каже...
Тогава как и защо са си позволили двамата господа и особено първият да стигат
до такова крещящо неоснователно отрицание на Иван Костов и неговата бивша и настояща роля в политическия живот на страната ни.
За мен причината е в недопустимото, а то е и неоснователно огромно самомнение
и егоизъм на двамата, които не са им позволили да издържат на сравнението личността на Костов с тяхната и са ги подтикнали да тръгнат по пагубния, изкривен от завистта път на неистината, на самозаблудата , че и на оклеветяването, за да низвергват неговата, вместо да признаят ограничеността на собствената си
личност и да се кротнат в обективността, която би им донесло въпросното задължително за техния умствен потенциал признание.
Пействам този си по-стар коментар тук, защото считам, че е актуален за темата,
а и за да поправя досадната си грешка на паметта, поправяйки името на психиатъра д-р Николай Михайлов, който стори неизвинима грешка в отношението си
с Иван Костов, според мнението ми.
24.01.2013г. Владимир Трашов
Публикуване на коментар