Получих чудесен текст от г-жа Венеция Соколова, касаещ обсъжданата в момента в блога HUMANUS тема за простащината, придружен с кратка обяснителна бележка; публикувам ги двете, понеже те твърде много подпомагат изследването на този феномен на нашето време: триумфиращата, парадиращата със себе си, ликуващата простотия и простащина; получих разрешението на г-жа Соколова да публикувам текста й; ето какво пише тя:
Наблюдавах простака много години. Любопитна бях да разбера неговата логика на мислене и поведение. Накрая се опитах да му направя и психологически портрет. Ще Ви го изпратя. Изводът ми е, че простащината е непобедима.
На първо място простакът е невъзпитан. Той обаче е убеден, че е естествен. Затова често може да се види как на публични места се оригва, грухти, пърди, мучи, хихика или издава други странни звуци, които категорично доказват близостта му до природата.
Простакът е прост. Възбужда се само от прости стимули. Неговото поведение е подчинено на елементарната формула: стимул-реакция. Липсва когнитивна обработка на информацията. При това колкото по-интензивен е простият стимул, толкова по-силна е неговата реакция. Или колкото по-силен е звукът, толкова по-голямо е задоволството му. (ОЩЕ >>>)
7 коментара:
Простакът е невъзпитан, нарича учениците си "малоумни", крещи им и не им знае имената.
простакът е този който нарича другите простаци без това да е така
Кой прави това? Кой е способен чак на такива простотии?! Ангел Грънчаров ли? Дайте набързо да му организираме, другари, един народен съд и да осъдим на смърт тоя злодей, а? Има ли желаещи за палачи? Аз няма нищо против да му резна главата...
Не ща да му се реже главата. Просто да няма достъп до децата ми, както и до децата на хората, които обичам.
Просто желаете уволнението му... разбрах... явно сте голяма хуманистка, мила другарко... :-)
Не ви ща уволнението. Искам да станете по-възпитан, толерантен и по-малко високомерен и самонадеян.
Вий мен ме оставете, за ще си бъда какъвто искам, какъвто аз намирам за добре, нали знаете, има нещо, наречено "свобода", и някои хора много сме се привързали към него; а пък Вие се грижите предимно за себе си; така, смятам, е най-нормално и естествено.
Когато някой друг почне да се грижи за това как друг човек било правилно да мисли, как трябвало той да живее, какво било следвало да прави и пр., то това е израз на комунизъм...
Публикуване на коментар