Връщам се от София; на връщане избирам да пътувам с автобус. Хем е топло, хем по-бързо. Гледам дълго унилият зимен пейзаж от прозореца, полето е снежно бяло, красиво е, но природата е някак печална, е обзета от зимна печал. Така поне я усещам. Животът е замрял, скрил се е в... миша дупка, даже вятърът не клати клоните на безлистните листа. В унисон със зимната тъга на природата са и и нашите сърца: зимата, въпреки бялото си великолепие, не може да ентусиазира духа на човека - както може да направи това поривът, патосът, празненството, тържеството на идещата, на напиращата пролет. Или както може да стори това пищното великолепие на лятото. Знам ли, зимната меланхолия все по-малко ми допада с годините, въпреки че зимата много предразполага към по-строги философски настроения и занимания.
До мен на седалката е новата книжка на списание ИДЕИ, заради която пътувах днес до София. Получих част от тиража, колкото мога да нося всъщност, утре ще подготвим по-голямата част от списанията за разпращане до абонатите, до поръчалите си я, също така имаме доста дарения за читалищни, университетски и училищни библиотеки - и тиражът комай ще свърши. Книжката скоро след отпечатването си ще стане библиографска рядкост. Тъй че който иска все пак да я притежава, сега е моментът да си я поръча. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар