Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 12 януари 2013 г.

Да благодарим на Твореца за това, че ни има!

11 януари - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДУМАТА "БЛАГОДАРЯ!"

Благодарност на Твореца, Отец на Правдата!

Благодарност на Сина, Който храни гладните!

Благодарност на Светия Дух, изпратен между нас!

Света Троице, слава, Тебе!

Най-добрият начин да изразим своята блатодарност към Бога и приятелите е да приемаме всичко с радост! :)

Radoslav Yovchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Правилно! Аз благодаря на майка си и баща си!

Анонимен каза...

+1 :)

Анонимен каза...

Американският философ Даниел Денет (род. 1942):

Аз също изпитвам страхопочитание към Вселената. Тя е прекрасна. Много съм щастлив, че съм тук. Мисля, че независимо от всичките си недостатъци тя е велико място. Харесва ми, че съм жив. Проблемът обаче е: няма на кого да съм благодарен. Няма кому да изразя моята благодарност.

Въпрос: но религията със сигурност ни дава морални стандарти и ръководи нашето поведение.

Денет: ако религията прави това, не мисля, че е глупава идея. Но тя не го прави. Религиите в своите най-добри проявления служат като превъзходни социални организатори. Те правят моралното сътрудничество много по-ефективна сила, отколкото би била иначе. Защото моралното сътрудничество зависи до голяма степен от това да отстъпиш своята морална оценка на групата. А както знаем, това може да бъде крайно опасно.

Въпрос: но религията все пак ни помага да създадем морални стандарти.

Денет: но дали ние сме морално добри, само за да бъдем наградени на Небето; така че Бог да ни накаже за нашите грехове и награди за доброто поведение? Тази идея е крайно настойническа. Тя е обидна, защото предполага, че това е единствената причина да си морален. Така например дали се държим добре само, за да имаме 76 девици в рая? Това е идея, над която мнозина на Запад биха се присмели.