Пак ставам тази сутрин с настроение да не ми се пише изобщо; последните дни на ваканцията са, много работа свърших в "почивката" си, след някой ден обаче тръгвам на работа, организмът ми иска почивка; най-вероятно затова така много не ми се пише. А издавам вестник и списание, ако не пиша, ще се окаже в един момент, че вестникът най-вече ще трябва да излиза... с бели страници. Това, разбира се, докато съм жив и здрав няма да го допусна, и ето, пак започвам да пиша; а така ми се искаше да направя една видеобеседа, даже темата ми се върти от няколко дни в главата; е, няма изход, ще пиша по същата тая тема, вместо само да говоря; и темата е: духовният живот на човека.
Огромна тема е това. Става за цяла една книга. По тази тема могат да се напишат много книги - и винаги казаното и написаното ще е малко. Това е грандиозна тема направо! Велика тема! Толкова много съм писал по тия въпроси, а на моменти усещам, че все още сякаш нищичко не съм успял да кажа. Толкова много има да се пише още, че потръпвам ето в този момент! Но няма как, наведнъж всичко няма как да се каже или напише. Чудеса тук не са нужни. Малко по малко, трохичка по трохичка - този е пътят. Този е и начинът.
Аз напоследък често споменавам такива изрази: "духовна смърт", "застрашени сме от духовна смърт", "духовни мъртъвци" даже нарекох някои, "духовен живот", "духовна катастрофа" грози човечеството, пък и нас, българите, често употребявам думички като "духовност", "бездуховност", "дух", "човешки", "Божествен дух" и т.н. (ОЩЕ >>>)
18 коментара:
Основната логическа грешка, която правите, се нарича "фалшива дихотомия". Тоест виждате само две неща, при наличието на много други.
Във вашия случай или си вярващ християнин, или харесваш Кондю и лочиш ракия до осиране.
Не е така. Има и други хора. Има светски ценности и умове: Сейгън, Айнщайн, Дарвин, Спиноза, Хюм и пр. и пр. Има и друга музика на тоя свят, освен чалга.
Вие, религиотите, нямате монопол върху ценностните неща. Даже напротив, таваришч.
Става дума за очертаване на алтернативите, за определяне на полюсите, между които, разбира се, има какви ли не вариации, съчетания, нюанси и пр.; претендирате, че откривате топлата вода със забележката си, ала това не е така, топлата вода се знае доста преди Вас :-) При това се опитвате на краставичар да пробутвате пак краставици :-) "логическа грешка" ми приписвате, а всъщност просто демонстрирате, че сте чужд на философското, на чистото, на принципното осмисляне на нещата...
Поздравявам Ви за думата "религиоти", тя е съчетание от "религия" и от "идиоти", така ли? Най-накрая изобретихте дума, за да си отмъстите поне малко, ала явно не си давате сметка, че се самоизобличавате в злобна отмъстителност, на която изобщо не й влизат в сметките истинските, принципните, фундаменталните неща; което води дотам, че отива по дяволите претенцията Ви, че бдите постоянно за моите "логически грешки". Прочее, защо не вземете да пишете свой блог, в който да разяснявате на човечеството "единствено правилното мислене", освободено от досадните грешки на такива като мен?! :-)
Ангеле, прочетох с интерес това, което си написал за бездуховността. Много реална картина. Но малко хора ще те разберат. Много ценности се загубиха! Хората станаха като вълците... гризат се! А животът е един. Поздравления и нови успехи, Философе!!!
Dimitar Dimitrov
Вярно е, това което пишеш. Вярно е и че темата е неизчерпаема. Но е вярно това, че осакатени (духовно) родители ще отгледат деца по свой образ и подобие. Същите тези хора ще се възхищават на същите такива като тях и ще се стремят да са като тях. Тази тема я обсъждах сама със себе си, защото трудно се намираше някой да ми е събеседник. Но слава Богу, се оказа, че не съм сама. Имало и зрящи! А за незрящите - има медии, които да им показват пътя.
Siana Stefanova
Чудесно! Тази дума обединява всичко, което бих споделила.
Венета Гетова
Поздравления за статията г-н Грънчаров! Продължавайте да бъдете себе си и да пишете. Няма по хубаво от това.
Mind Reader
Да ми говори за слобна отмъстителност човек, чието основно занятие в коментарите е да обижда несъгласните, е твърде любопитно явление :)
Ех, ако не беше Грънчаров, кой ли друг(ар) щеше да ни просвещава в правата (и единствената) вяра? :)
Това наистина е голяма тема, затова като коментар само „некои съображения”.
Посткомунистическите общества като българското наистина са особени в смисъл, че днес комунисти и кадесари формират извратените „ценности” и оттам изкривената политическата култура на обществото. Няма съмнение, че те нарочно се опитват да насаждат простотия и примитивизъм сред хората и да ги деморализират, и то както на Изток, ТАКА И НА ЗАПАД. КГБ използва ресурсите се на Запад най-вече за това, а не за класическа разузнавателна дейност.
Така или иначе може да се каже, че ЦЯЛОТО ЗАПАДНО ЧОВЕЧЕСТВО е изгубило ориентири и цели и вече живее само за грубото материално потребление. Парите, които банките днес печатат в невероятни количества, са се превърнали в единствената ценност. Само че в обществото трябва да се култивират не само икономическите, но и морално-етическите ценности. За съжаление това не става с духовни апели. Има нещо като социологически закон, че нищо не може да спре упадъка на едно общество, което е започнало да се срива, а такъв е случаят с цялата наша западна цивилизация. Трябва да се има предвид, че упадъчни явления се наблюдават в Рим в течение на столетия, но същинският колапс на империята се осъществява в рамките само на едно поколение! Така че и нашата западна цивилизация може да рухне по-бързо, отколкото мнозина си мислят или се надяват, може би дори до 5-10 години. Повечето анализатори, да не говорим за „обикновените хора” въобще не осъзнават в каква драматична ситуация се намира света и какви колосални промени предстоят.
От друга страна не бива да се иска прекалено много от хората. 98% от тях открай време са движени от примитивни емоции като страх, омраза, алчност и т.н. и за тях смисълът на живота е да ядат, пият и да се веселят. Избраниците и „аристократите на духа” са не повече от 2%. Така че няма никакъв смисъл да се обръща постоянно внимание на тези 98%. Те са такива, каквито са и не може да станат други. Между другото се лъжете, тези 98% не обръщат никакво внимание на останалите 2%, най-малко пък на философите и съвсем не им минава през ум да искат да”избият” философите, защото въобще не подозират за съществуването на философията, философите и духа.
Всичко това между другото опира и до жизнените стратегии. Мисля, че възможните стратегии, са, общ взето, три.
Първата би била „яж, пий и се весели”, т.е. отдавай се на сетивни удоволствия, когато и колкото можеш. Това е стратегията на споменатите 98%. Във философията, както знаем, тази стратегия е известна като „хедонизъм” – живот за удоволствия и наслаждения.
Философът Робърт Нозик смята, че със своя мисловен експримент с т. нар. „машина за произвеждане на личен опит” е опровергал хедонизма. Той предлага да си представим машина, свързана с нашия мозък, създаваща абсолютно реалистични, но иначе напълно фиктивни приятни възприятия. Бихме ли се вързали за машината завинаги и така да прекараме живота си наистина приятно, но фиктивно? Макар че може да има хора, които биха предпочели машината пред реалния и не толкова приятен живот, Нозик смята, че повечето хора не биха са закачили за машината. Ние искаме да ПРАВИМ определени неща, а не само да изпитваме субективното изживяване, че ги правим. Включването към машината всъщност би било един вид самоубийство. Следователно в живота има нещо повече и по-ценно от хедонизма, т.е. удоволствието.
Хедонистичният живот е сравнително лесно постижим. Човек, поставил си такава цел, има големи шансове да я постигне. Въпросът е дали това е адекватният начин на живот за човека, който, както е известно, не е само тяло, но и ДУХ. Затова вторият начин на живот би бил живот, посветен не на удоволствията, а на някакви други, по-висши, ДУХОВНИ ценности, които невинаги са свързани непременно с непосредствени приятни усещания.
Накрая има и един междинен вариант, комбинация от хедонизъм и по-висшите духовни ценности. Лично на мен ми се струва, че това е най-разумният път. Друг е въпросът за съотношението, за пропорцията на тези компоненти, това е тема за отделно обсъждане.
Можем обаче да застанем и на нихилистичното становище, че каквото и да правим, животът е БЕЗСМИСЛЕН и дори АБСУРДЕН. Подобна позиция защитава например философът Thomas Nagel (род. 1937), ще цитирам откъси от неговото съчинение „Смисълът на живота” (това са доста „сухи” разсъждения в духа на съвременната англосаксонска „аналитична философия”) в мой превод:
„Може би някой път сте имали мисълта, че в действителност всичко е безразлично, защото след двеста години всички ще сме мъртви. Всъщност това е странна идея, понеже не е ясно защо от обстоятелството, че всички след двеста години ще сме мъртви, би трябвало да следва, че нищо от нещата, които правим сега, няма значение.
Очевидно тук си представяме, че се намираме в един вид въртележка, когато се мъчим да постигнем целите си и да направим нещо от живота си, но че всичко това има смисъл само, ако постиженията ни са вечни във времето. Но това няма да е така. Дори да създадете голямо литературно произведение, което да се чете и след хиляда години, все някога Слънчевата система ще изстине или Вселената ще изгасне или ще експлодира и всяка следа от вашите усилия ще изчезне. Във всеки случай не можем да се надяваме и на минимум подобно безсмъртие. Ако нещо от онова, което правим, въобще може да има смисъл, той трябва да бъде търсен в собствения ни живот.
Но защо тук въобще има някакъв проблем? За повечето неща, които правим, можем да обясним защо имат смисъл. Работим, за да печелим пари и например да храним семейството си. Ядем, защото сме гладни, спим, защото сме уморени, разхождаме се или се обаждаме на приятел, защото имаме желание за това, четем вестник, за да разберем какво става по света. Ако не правим нищо от това, бихме били нещастни. Къде тогава е проблемът?
Проблемът е в това, че ВЪТРЕ В РАМКИТЕ на живота има оправдания и обяснения за повечето от нашите малки и големи деяния, но че нито едно от тези обяснения не обяснява смисъла на ЖИВОТА като цяло... Погледнато отвън би било напълно безразлично дали въобще сме съществували. А когато един ден не съществуваме, няма да има значение, че сме съществували.
Разбира се, вашето съществуване не е безразлично за други – за вашите родители и други хора, за които значите нещо, но погледнат като цяло и техният живот няма смисъл, така че е безразлично, че не сте им безразличен.
Но не е ли в крайна сметка безразлично, че всичко е безразлично. “Е и какво от това?”, бихте могли да кажете. “Достатъчно е да съм на перона, преди влакът да е заминал или ако се сетя, да нахраня котката. Повече не ми е необходимо, за да съществувам.” Съвсем верен отговор, но той е валиден само, ако успеете да не гледате извън него и да не питате какъв е смисълът на всичко като цяло.
Има различни възможности да придадем повече смисъл на живота си. Можем да станем членове на политическо или социално движение, подобрявящо света в полза на бъдещи поколения. Можем да се опитаме само да осигурим на децата си и техните наследници добър живот. Или да потърсим смисъла на живота в религиозен контекст, така че времето ни на Земята да е само подготовка за вечността в директен контакт с Бог... А Бог сякаш има своя смисъл и предназначение в самия себе си.
Идеята за Бога явно е идея, която може да обясни всички други, без самата да е обяснима. Но е много трудно да се съобрази как може да съществува такова нещо. Ако зададем въпроса “Защо светът е такъв, какъвто Е?” и получим религиозния отговор, какво може да ни попречи да продължим да питаме “А защо това е така?”... Може ли наистина да има нещо, придаващо смисъл на всичко друго чрез това, че го обхваща, което обаче от своя страна може да няма смисъл и да не е необходимо да има такъв? Нещо, чиито смисъл не може да бъде поставян под въпрос отвън, защото тук няма отвън?
Ако Бог следва да даде смисъл на живота ни, който не разбираме, това е слаба утеха... но може би просто не разбирам религиозната вяра. Може би вярата в Бог е убеждението, че Вселената е познаваема – но не за нас.
Да оставим този проблем настрана и да се върнем към по-дребните измерения на човешкия живот. Може би въобще не би трябвало да ни безпокои, ако животът като цяло няма смисъл. Може би можем да признаем това и да продължаваме като досега. Само трябва да се научим да гледаме винаги напред и да търсим оправдания винаги ВЪТРЕ В РАМКИТЕ на нашия живот и живота на другите, с които сме свързани. Щом си поставим въпроса: “Но за какво живеем?” – конкретния живот на студент, келнер и т.н. - отговорът е “За никаква определена цел; би било безразлично дали съществувам или нещо означава нещо за мен. Но аз съществувам. Това е всичко.”
Някои хора намират тази нагласа за задоволителна. Други я смятат за депресираща, но неизбежна. Проблемът е отчасти в нашата неизлечима склонност да се вземаме насериозно. Ние искаме да изглеждаме за самите нас значими, “погледнато ОТВЪН”... Много човешки усилия, особено такива в услуга на амбиции... се полагат упорито поради чувството на значение... Ако трябва да се откажем от тях, може би бихме загубили всякакъв подтик да правим нещо. Ако животът е безразличен, ако животът не е сериозен и гробът е неговият край, може би е смешно, че се взимаме толкова насериозно. Но ако от друга страна не можем другояче, освен да се вземаме насериозно, накрая нищо чудно да трябва да се примирим с това да сме смешни. Животът тогава не ще да е само безсмислен, но и АБСУРДЕН.”
(край)
Да добавя и това: обобщено можем да кажем, че за 98% от хората животът се движи от и между компонентите на триадата „пари, секс и власт”.
Нали се сещате, драги коментаторе по-горе, че никой не ви чете словесната диария?
Не е вярно, драги ананимни скудоумнико, има хора, които четат смислените коментари, аз примерно, ги чета много внимателно, нещо повече, сам коментирам такива текстове, т.е. в блога ми на тази основа се провеждат хубави дискусии; тъй че благодаря на ония смислени коментатори, които посещават блога и пишат чудесни коментарни текстове.
Второ, съветвам те да си подбираш думите, които употребяваш, щото независимо от пословичната ми толерантност когато някой почне да се изразява прекалено просташки, както си го направил по-горе, ще се принудя да направя така повече никога да не видиш свой коментар в моите блогове, понял меня?!
Понял вас, г-н Грънчаров. Имате пълно право да определяте условията в блога си.
Услажда ви се цензурата. Това, разбира се, не е чудно, предвид социалисто-комунистическото ви възпитание. Научили са ви, че има думички, които никога не бива да се потребяват, макар че съществуват в езика, защото са "лоши" и имат магическа сила.
Това е присъщо както на феновете на диктатурата, така и на религиозните хора. Поредната от много общи черти. :)
Коментаторите по-горе, по-точно тези с дългите (и празни откъм съдържание) коментари (разбира се, да не забравяме и автора със своята словесна тирада, отприщила словоизлиянията) демонстрират как с много думи човек може да каже малко съществени неща (или накратко обяснено - да разтяга локуми), претендирайки, че върши някаква полезна дейност за обществото.
Грънчаров дано познаваш добре Библията но според нея:"Той ( Исус) им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога." - за теб се отнася
Да, другарко, когато Исус е казвал тия думи, Той е имал предвид именно мен :-)
Публикуване на коментар