Когато Путин, наедно с кагебистката (ченгесарска) номенклатура се намести на върха на държавната власт в Русия, тогава идеолозите на новия режим, сиреч, медийните мерзавци, почнаха да наричат десетилетието на реформи и на демокрация по времето на управлението на Елцин "лихие 90-тые", сиреч, "лошите 90-те години", в смисъл на тежки, смутни и пр. Оказа се, че за идеологията на подобни авторитарни режими годините на свобода и демокрация са "лоши", а пък годините, в които се възвръща уюта на робството, са едва ли не "благословени". И ето, вече 13 години в Русия стадото благославя Путин за това, че спаси Русия от "злото", наречено демокрация.
Ако сте забелязали, у нас сега комай всички, и Сульо, и Пульо, когато почнат да говорят за политика, все се изказват крайно негативно за прословутите "23 години", в които всичко било станало "крайно лошо", всичко било "пропаднало", всичко било "унищожено", "разгромено", "съсипано"; това нещо да ви говори - ако се вгледате в случващото се пред очите ни през оптиката на това, което вече се случи в Русия? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
http://ned3.blogspot.com/2013/03/blog-post.html
Наистина става дума за целенасочена, добре планирана и разположена във времето кампания.
Промените след 1985 бяха инициирани и контролирани от комунистите и тяхната цел в никакъв случай не беше да въвеждат истинска свобода и демокрация, а фасадна псевдодемокрация, която да отврати хората от демокрацията и да дискредитира това понятие. Именно това беше задачата на шута-алкохолик Елцин в Русия и на повечето български правителства след 1989. Плановете на комунистите обаче отиват отвъд посткомунистическите страни и виждаме, че в момента демокрацията и в старите демократични страни е на път да се провали.
В духа на марксизма комунистите действат според философската триада „теза – тоталитарен комунизъм” – „антитеза – фасадна псевдодемокрация” – „синтез – някакво обединение или сливане на тоталитарния комунизъм с демокрацията и „конвергенция” между Изтока и Запада”.
Това показва, че стратегията на комунистите се намира в напреднал етап на осъществяване и в близко бъдеше може да се очакват големи промени. Самият Путин каза в реч, че следващите години вероятно ще са преломни за света.
Лично за мен е интересно да наблюдавам дали комунистите ще успеят да осъществят своите планове с повече или по-малко мирни средства или все пак ще им се наложи да приложат сила, за да наложат окончателно волята си света.
Публикуване на коментар