Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 3 март 2013 г.

Тезиси за предизвикване на дискусия по проблема за дисциплината в училище

Искам тук да изложа в тезисен порядък някои "съображения" по наистина тежкия проблем за дисциплината в класа и в училището. Много съм мислил, изследвал и писал по този възлов проблем, но ми се ще сега да синтезирам постигнатото в една пределно ясна, кратка и практически ориентирана платформа, чиято цел е да провокира, да инициира започването на един реален и творчески процес на търсене на наистина работещите решения.

Да чакаме държавата, правителството, министърът, образователната бюрокрация да се загрижат сериозно за решаването на този проблем и отгоре да "спуснат" готовите "директивни решения" е една напразна и изцяло безпочвена илюзия. Безусловно и близко до ума е, че тия, които реално са въвлечени в самата ситуация и са жизнено заинтересовани от разнищването й - учениците, учителите, родителите - трябва сами да се потрудят и сами да открият работещите и полезните решения.

В написаното по-долу изхождам от следните основни предпоставки или аксиоматични положения: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

13 коментара:

Анонимен каза...

Грънчароов "Тезиси" - изприщвам се от такива "термини".
Копирах "тезисите",но нямам време да ги прочета и да "кажи си думата збръкана".Имам доооста практически занятия.
"истинските, наистина работещите и ефективни решения могат да се изнамерят и изобретят само в практиката,"
Имам ги "изобретени",готови ! Нооо...давам не "безвъзмездно" и само тук в "дупката",където са "изобретени"!
Дерзай !
"Точковата" ти система казах ти е в правата посока ....!
Румен Бърцов

Bacho Кольо каза...

Грънчаров, имаш едно голямо БРАВО, от мен, радетеля за ново българско Възраждане чрез просвета!

Анонимен каза...

Грънчаров, честит 3-ти март, ............ или ти не го празнуваш

Анонимен каза...

А кой да дисциплинира и възпита родителите? Законът?

Димитър Димитров

Ангел Грънчаров каза...

Не празнувам 3-ти март. Аз празнувам 6-ти септември и 24 май като национални празници. И 22 септември също. Стигат ми толкова национални празници... 3-ти март ми е в повечко...

Анонимен каза...

Нека не обвиняваме училището.Домът,семейството-къде са?Оправдаваме се,че сме много ангажирани.О, не!Държавата? О,не! По умни от нас са го казали-първите 7 години.....,а това сме ние-РОДИТЕЛИТЕ,изграждащи ценностите на децата ни,а учителите могат само да ни помогнат,както и държавата.

Eva Dimitrova

Анонимен каза...

Да, донякъде, но пък държавате е виновна, че родителите трябва да работят на по няколко места и нямат физическо време за децата си!

Hristian Stefanov Kochev

Анонимен каза...

Ето, отново!Нима цялата нация работи на няколко места?Къде са родителите,когото деца на 12 ,13, 14, 15, 16,17 години се прибират в късните часове на нощта?Употребяват алкохол,наркотици?Да,отново държавата е виновна според Вас!А,човек е длъжен,когато има подрастващи в семейството да намери време за тях.Когато всеки от нас е решил ,че трябва да създаде поколение,трябва да е наясно- в състояние ли е да му създаде нужните условия и от там да планира колко деца би могъл да отгледа.Децата са личен и свободен избор на всеки от нас-поне тези, които сме извън гетото.

Eva Dimitrova

Анонимен каза...

Г-жа Димитрова, да не забравяме, че тези родители са възпитани от училището при социализЪма!

Енчо КЪРМАКОВ

Анонимен каза...

Е,не е така-аз също съм дете на този строй,родителите ми работеха на смени,но винаги намираха начин да ме контролират,имах вечерен час,който не ми се нравеше,но го спазвах,защото имаше норми в семейството ми. Отгледах детето си след години сама,работеща също на смени и той стана стойностен човек.Така,че забележката Ви не е никак уместна.Всичко е въпрос на организация и стойности.

Eva Dimitrova

Анонимен каза...

Първо родителите трябва да имат нещо в главите. Но в БГ не сме дорастнали до този момент :)
Но и какъв е проблема с дисциплината? Адски много зависи какъв е учителя, в часовете на Грънчаров винаги сме имали кофти дисциплина. При други учители в стаята и муха да бръмне щеше да се чуе. Как го постигат? Едни и същи деца сме били.
Не всеки става за учител, съжалявам, това е огромна част от проблема, хайде да не го игнорираме.

Bacho Кольо каза...

България има един национален празник - 3-ти март. 6-ти септември , 24 май и 22 септември са официални празници. Но нека всеки ги празнува когато и както му идва на сърце!

Ангел Грънчаров каза...

Интересно съждение изказва анонимникът по-горе, дето пише:

... в часовете на Грънчаров винаги сме имали кофти дисциплина...

Обяснението му е, че този Грънчаров не става за учител. Бих желал да попитам в тази връзка: можете ли да се обосновете, сиреч, да посочите кое е онова фатално важно качество, което липсва на този Грънчаров, и заради липсата на което той "не става за учител"? И също ми е интересно, в реда на тези мисли: на какво се дължи това, че при всички други учители (с изключение на тези на Грънчаров) имало такава "чудна обстановка": "и муха да бръмне, щеше да се чуе"? - както благоволява да се изрази същият този анонимник.

Щото нещата са двойнствени, да не и да се окаже, че "кофтито дисциплина" в часовете на Грънчаров е израз на това, че учениците в неговите часове спорят, обсъждат, търсят истината, чувстват се по-свободни и т.н. При това трябва да се вземе предвид, че Грънчаров преподава философски предмети, които са доста по-различни от останалите...