Комунистическата мафия и олигархия никога няма да прости на Костов онова, което той направи за България: откъсна я от прегръдките на руската имперска мечка и я запрати в орбитата на западните свободолюбиви и проспериращи народи! Луди пари похарчи тая мафия за да води пропагандна оплювателска война срещу Костов по медиите, медийни мерзавци като Кеворкян, Тошо Тошев и пр. направиха доста добри пари за участието си в тази война.
На зомбирания от толкова лъжи народ мафията представи и натрапи какви ли не "спасители" и "оправячи" като Симеон, Гоце, Дмитрич, Доган, Воленчо, Боко, Янета разни и пр. Е, и сега главната им грижа е: да не би народът в мнозинството си да прозре истината и отново да се върне при автентичните десни и сини политици, което единствени могат да преобразят България в една модерна и просперираща страна с доволен, неунизен, достойно живеещ народ. Този е главният проблем и главната грижа на олигархията ни в тия избори.
Битката и този път е: дали пак ще успеем да си отвоюваме страната от мафията, както го направихме в 1997 година, или отново ще харизаме България на комунистическата руско-българска и ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, както мнозинството от българите го допусна в 2001-ва, 2005-та и 2009-та година. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
За съжаление нищо не можем да отвоюваме, защото ДСБ ще има трудности дори само да влезе в следващия парламент, камо ли да спечели изборите и да управлява. С прискърбие трябва да признаем, че КГБ засега твърдо контролира и дирижира политическия процес в България. Малкото хора, които осъзнават какво става, не могат да спрат или предотвратят нещата.
Изборите в посткомунистическите страни по правило не решават нищо, защото истинските управници стоят зад кадър и не се явяват на избори.
Едно важно уточнение обаче: трябва ясно да разграничаваме автентично десните политици в България и автентично десните избиратели. Автентично десните политици са наистина главно в ДСБ, но автентично десните избиратели далеч на са само избирателите на ДСБ, а и повечето избиратели на другите десни партии. Те също са с автентично десни убеждения и гласуват за тези партии с убеждението, че и те са истински десни. Можем да ги упрекваме за това, че не осъзнават, че истински десните са ДСБ, но това е интелектуален дефицит, не дефицит не дясно мислене или ценности. Тези хора с чисто сърце вярват, че избират десни политици, просто не могат да разберат кои са десните.
Да добавя и това: вместо да упрекваме българите, по-скоро би трябвало да ги съжаляваме и да проявяваме известна снизходителност, защото хорицата наистина тотално са се шашнали и объркали. След 1989 те гласуваха наистина, външно погледнато, общо взето правилно, но бял ден не видяха, защото КГБ манипулира всичко на воля. Даже последната им голяма надежда – царят – се оказа пълен провал и хората наистина не знаят вече накъде.
Време е да им се обясни истината за промените в Източна Европа, но за съжаление това не се случва и българите, а и въобще източноевропейците, че и западняците и даже най-много те тънат в невежество и незнание. Те въобще не знаят срещу каква машина – КГБ - се изправят.
А иначе милост и състрадание от кукловодите в Москва явно не може да се очакват. Те манипулират и наблюдават всичко с някакво садистично удоволствие и ликуват, когато плановете им успеят. В цялата тази работа или игричка има даже нещо незряло и детинско, но не така мислят сценаристите, които се изживяват като сериозни и недостижими стратези и геополитици. За нас, разбира се, техните кроежи и ходове са повече или по-малко предвидими и ние се забавляваме не по-малко от самите тях от наша страна да ги наблюдаваме и анализираме, но за мнозинството от хората не е така и те изпадат във все по-голяма прострация.
Последната дума дали не е "фрустрация", а вместо нея сте писал "прострация"?! Щото, признавам си, такава дума аз лично досега не бях чувал...
Наистина имах предвид „прострация”. Такова понятие съществува, но се употребява рядко. Ще цитирам Википедия:
„Прострацията е медицинско понятие, което се отнася до крайнa степен на изтощение и упадък на умствената дейност. Наблюдава се при тежки инфекциозни заболявания, отравяния, свръхизтощение, след внезапен нервен шок.
Външно наподобява изтощение от различните видове на обща слабост. Може да се получи след заболявания и състояния, свързани с бързото изтощение: физическо и нервно напрежение, преумора, някои реактивни състояния, тежки инфекции и т.н.
Лечението е насочена към повишаване на общия тонус на тялото.”
Между другото за подобно състояние в нашия диалект има други забавни описания, например „Он лежи у свински ветър”. Та и българите сега лежат „у свински ветър”.
Публикуване на коментар