Кукото Воленчо успя от един нищо и никакъв национализъм да вземе пари колкото за цял интернационализъм!

Кукото Сидеров все по-яко напира да ползва държавата като своя бащиния - зер, нали се чувства за нещо като "фюрер на революционния народ", ерго, държавата му принадлежала; затуй вече няколко пъти се опитва да влезе на заседание на Министерския съвет, устройва сеирища с пазвантите на МС, напира да влезе вътре та да види как управляват държавата "му".

Питам се в тази връзка: абе толкова ли е зле психиатричното обслужване в нашето свидно Отечество, че няма кой да натика тоя луд там, гдето му е мястото?!

Из Приказка за хитрия Волен, Иван Кулеков

... Но в развитието на Волен винаги съм вярвал. Волен укрепи вярата ми в човека. Помните ли откъде започна това момче? Ако сравним неговия път с този на Бил Гейтс и Стив Джобс, може да се каже, че и Волен тръгна към върховете на успеха от един гараж - някакви цигани, които изпращаше на Сапун, и някакви турци, от които освобождаваше България през 1878-ма. Неговият път мина през битката му срещу Холокоста и световния еврейски заговор; през уличните представления, в които пресъздаваше събирателен образ на Хитлер и Левски; през мазните му борби срещу някакъв тип, наречен от него Мухобойко; през противниците на Мухобойко, и пак през Мухобойко.

От скапан гараж, украсен с голи каки и собствените му голи снимки (с очила, с чаша, с член, с пура), Волен изгради от национализма многоетажен бизнес център с разностранна дейност - вестник, телевизия, недвижими имоти, банкова дейност, офшорни фирми, заварен син и психиатричен кабинет. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo