Проблем: за младите била "истински важна" само оценката и дипломата, а не знанието, не мисленето, не тяхната собствена личност!

Ох, налага ми се отново, и тази сутрин да пиша по един не съвсем приятен въпрос - от ония, свързаните с моята, така да се рече, "професия", именно образованието, преподаването на философия, писането, участието в дискусии, касаещи личностното израстване на младите и т.н.; няма начин, такава ми е била съдбата, всеки трябва да си носи бремето, да си "копае в градината", да си тегли ярема и пр. Не ми се ще да отлагам размислите си върху някои по-пресни впечатления, с които ме сблъсква животът; а за мен случващото се в реалния живот е главното, е истинското, е онова, което ме стимулира да се ровя, да търся, да се опитвам в крайна сметка да раждам някакви идеи за справяне със ситуацията, в която се намираме и т.н. Та ето какво ме вълнува тия дни, ще се постарая да го предам с пределната краткост, щото след около 30-40 минути трябва да ставам от компютъра и да тръгвам за работа.

В моите часове много се спори, на моменти съвсем разгорещено, дотолкова, че на моменти дискусиите ни приличат на най-типична нашенска караница; е, така изглеждат де, но може е да не са съвсем такива; както и да е. Не крия, че аз често, да не кажа постоянно правя нужното да подклаждам тия, да ги наречем, дискусии, въпреки че у нас, както е известно, съвсем не умеем прилично да разговаряме, камо ли пък да спорим, да дискутираме, да провеждаме дебати. Но както и да е и това. Та тия дни в един такъв момент една ученичка каза нещо, което силно ме впечатли, и ето, колкото повече размишлявам за него, толкова по-богат смисъл откривам. Ето за какво става дума. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo