"Не може да се угоди на Кремъл! Хем свалиха правителството, хем не им харесва правителството!"
Нане Славуте
(Цит. по: Славимир Генчев)
КРАТЪК КОМЕНТАР ОТ МОЯ МИЛОСТ: Страшно е, води се гигантска битка за запазването на проевропейската ориентация на България против попълзновенията на руския империализъм да ни върне пак в прегръдките на руската мечка (ний от тях, прочее, излизали ли сме изобщо?!), ала, за жалост, голямата част от природонаселението изобщо не схваща каква е същината на цялата работа, същината на случващото се пред очите ни. А тя е: или ще запазим България като свободна и суверенна европейска държава в състава на ЕС, или пак ще станем руска губерния! Тоест и сега битката за България, която трябва да водим, е същата, каквато е била и по времето на Стамболов! Само дето сега у нас "български патриоти" и "националисти" се зоват тъкмо тия, дето хем получават заплатата си в рубли, хем не се смущават да заявяват, че техния "български патриотизъм" се свеждал до... безразделна любов към СССР и към Русия, а сега де, сфащате ли патологията, а, драги ми поспаланковци-българи?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
11 коментара:
Не, България след 1944 никога не е излизала от руската сфера на влияние, макар че известни плахи наченки имаше 1991-92 и 1997-2001.
Дихотомията Европа или Русия е до голяма степен фалшива, защото именно чрез страни като България Русия превзема Европа. Смисълът на рухването на комунизма беше именно в разширяването на руското влияние на Запад, а не на западното на Изток. Така че за Европа би било по-добре посткомунистически страни - руски Троянски коне като България никога да не бяха ставали членове на ЕС, защото тази „гигантска” битка за съжаление е с предизвестен край – победа на Русия.
Чешкият дисидент Петър Цибулка:
„...Комунистите разбират, че Западна Европа е под тяхно косвено господство чрез комунистически агенти на влиянието – корумпирани и компрометирани политици. Западна Европа не е заплаха за Москва. Напротив, Москва там има силни позиции… Аз съм убеден, че комунистите и техните тайни служби, свързани с Москва, никога не са губели властта в Чешката република. Така че приемането на Чехия в НАТО с нищо не накърни позициите на Москва. Ръководни кръгове в Съединените щати погрешно мислят, че Москва е изтласкана от “бившите” си сателити в Централна и Източна Европа. Точно обратното в вярно. Вместо НАТО да се разширява на изток, Москва премести границите си далеч на запад и сега има повече власт от всякога. Разбира се, Чешката република ще подкрепя САЩ с декларации и думи; но делата на чешкото правителство винаги ще застрашават американските свободи и ценности.”
Това не се разбира не само от „поспаланковците-българи”, но и от „поспаланковците” в Брюксел и Вашингтон, които може и да се събудят, но едва когато ще е късно, а може и да не се събудят въобще. А може би те го знаят много добре, тогава толкова по-зле за Запада, защото това би означавало, че той е превзет от руските агенти, които вече са окупирали всички ключови позиции.
А ! Ее...руските агенти, които вече са окупирали всички ключови позиции.
Минали са от тук пак...е добре ...
Пълчищата руски агенти у нас се знаят много добре, а и ги знаем кои са:
седефчовцо-сергеевци-овчаровците, болен-сидеровците и всичките им мекерета, подмазвачи, използвачи, тъпаци, простаци, простофили и лумпени продължаващи унесено, непробудно, или в будната си кома да гласуват за тях.
Те не са окупирали всички ключови позиции у Българско.
Вероятно им се иска да е така.
19.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
Пълчищата руски агенти у нас се знаят много добре, а и ги знаем кои са:
седефчовцо-сергеевци-овчаровците, болен-сидеровците и всичките им мекерета, подмазвачи, използвачи, тъпаци, простаци, простофили и лумпени продължаващи унесено, непробудно, или в будната си кома да гласуват за тях.
Те не са окупирали всички ключови позиции у Българско.
Вероятно им се иска да е така.
19.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
Няма съмнение, че посткомунистическите страни се контролират от Москва. Но за да не бъда голословен, когато твърдя, че и стара западна Европа вече е попаднала под силно руско влияние, ще приведа цяла статия от консервативното американско списание The New American за Италия – важна страна, при това съоснователка на Европейската икономическа общност, днешния ЕС.
The New American
Издание на американското дясноконсервативно Общество John Birch
http://www.thenewamerican.com/world-news/europe/item/14641-italy-on-financial-brink-as-“former”-communist-tries-to-lead
Четвъртък, 28 февруари 2013
Италия пред финансова пропаст, докато “бивш” комунист се опитва да бъде лидер
от William F. Jasper
Докато голяма част от вниманието разбираемо се фокусира върху обявената на 11 февруари оставка на папа Бенедикт XVI, друга оставка и изборите в Италия са в центъра на глобалните финансови безпокойства. Когато италианският премиер Марио Монти подаде оставка през декември 2012, той задвижи процес за общи избори, които се състояха на 24 и 25 февруари. Резултатите от изборите бяха меко казано нееднозначни, като нито една партия не получи мнозинство в парламента и нито един кандидат за премиер ясен мандат. Пиер Луиджи Берсани, бивш лидер на комунистическата партия и сега председател на Демократическата партия, постигна минимална преднина в Камарата на депутатите, но не бе в състояние да събере мнозинство в Горната камара – Сената. Берсани сега се опитва да състави работеща коалиция с опоненти. Ако и докато успее Италия, трета по големина икономика в еврозоната и осма икономика в света, се сблъсква с “висящ парламент” без премиер и правителство.
Нуриел Рубини, университетски икономист от Ню Йорк, известен като “Мистър Съдба”, каза, че изборните резултати “правят Италия неуправляема. Те означават политически, икономически и финансов хаос.” Той не е сам с тази оценка; мнозина предсказват, че Берсани няма да е в състояние да състави работеща коалиция и че италианските избиратели ще трябва да гласуват повторно след шест месеца.
Демократичната партия/Лявата коалицията за общо благо взе 29.5% от народния вот. Коалицията на Народа на свободата, водена от милиардера-медиен бос и трикратен министър-председател Силвио Берлускони събра 29.1% от гласовете. Дивата карта, която обърка всички очаквания, е популисткото антисистемно Движение “Пет звезди”, създадено наскоро от комедианта Бепе Грило, което отговори на нагласите на милиони италиански избиратели, атакувайки и разобличавайки корупцията както в правителството на Берлускони, така и на Монти. Движението “Пет звезди” на Грило взе 25.5% от гласовете. Отиващата си Гражданска коалиция на Марио Монти спечели поддръжката на само 10.5% от гласоподавателите.
Грило каза, че неговата партия няма да подкрепи вот на доверие за ново правителство, ако то е формирано от някоя от традиционните партии. Той призова за нови избори, от които може да очаква дори още повече избиратели да се стекат под неговите знамена. Той вече е надминал очакванията на анализаторите и предвид отвращението на италианските избиратели от корупцията и скандалите в сегашните партии е вероятно броят на избирателите на Грило да нарасне при повторно гласуване.
Ръката на Кремъл в италианската политика
Онова, което практически не се споменава при отразяването и анализите на италианските избори, е ситуацията на гарантирана победа при всички случаи за Путин предвид конфигурацията Берсани/Берлускони/Монти; единствената неизвестна в това отношение е Грило.
Лидерството на Пиер Луиджи Берсани в комунистическата партия се пренебрегва от анализаторите като нещо незначително, което е странна небрежност с оглед на обширната информация за критично инфилтриране на италианското правителство от съветския КГБ/руския ФСБ в продължение на много десетилетия, за което свидетелстват комисията Митрохин, беглецът от КГБ/ФСБ Александър Литвиненко и други. За кремълските стратези Италия е върховен приоритет не само заради нейното икономическо значение и ключовата й роля в ЕС и НАТО, но и поради факта, разбира се, че тя е седалище на Ватикана и Светия престол. Като централа на Римокатолическата църква с над един милиард вярващи Ватикана отдавна е приоритетна цел на интригите на КГБ.
Освен дългата си кариера в комунистическата партия, Берсани два пъти е бил министър в правителството на Романо Проди, който според Александър Литвиненко е главният човек на КГБ в Италия. Твърде вероятно е разобличаването на Проди да е подтикнало Владимир Путин да организира публичното убийство на Литвиненко чрез отравяне с полоний през ноември 2006.
Списание The New American пише през 2007:
„Разкритието, което най-вероятно е подписало смъртната присъда на Александър Литвиненко, е неговото твърдение, че действащият премиер на Италия Романо Проди е най-високопоставеният човек на КГБ в Италия. Ако това е вярно, то би го направило и един от топ шпионите в цяла Европа, тъй като Проди е председател на Европейската комисия от септември 1999 до ноември 2004, един от най-критичните периоди за ЕС, в който бе въведено еврото, съюзът се разшири с нови членове от бившите комунистически страни и беше създаден проект на нова конституция на ЕС. Ако това е вярно, то би превърнало Литвиненко в бомба, която потенциално би могла да сваля правителства, да прекратява кариери във висшите ешелони на властта, да прати членове на правителства в затвора и да разруши една обширна разузнавателна мрежа, изграждана в течение на повече от едно поколение.”
Според Александър Литвиненко, когато планирал да бяга от Русия през 2000 г., той се съветва с бившия си началник в КГБ и верен приятел генерал Анатоли Трофимов, който го съветва да не търси убежище в Италия, защото тя гъмжи от агенти на КГБ. “Не отивай в Италия”, казал генерал Трофимов, “там има много агенти на КГБ сред политиците. Романи Проди е нашият човек там.” По онова време Проди е министър-председател на Италия. Това е малко преди да бъде назначен за председател на Европейската комисия, последвано от неговото завръщане като министър-председател на Италия през май 2006.
Комисията Митрохин се сблъсква с огромен натиск, пречки и отпор, както и със злобни нападки в печата. Но това не е никак чудно: сред многобройните личности, посочени като агенти на КГБ в Италия от беглеца Васили Митрохин, са дипломати, военни офицери, министри от кабинета, офицери от разузнаването и видни журналисти и издатели. По онова време The New American пише:
„Има спекулации в политически и разузнавателни кръгове, че определен италиански професор/политик, разкрит от Митрохин, но наричан от КГБ само с кодовото име “Учител”, сочи към Проди, бивш професор и дългогодишен инсайдър във висшия италиански бизнес и политически ешелон. Това би обяснило защо Проди по време на своя мандат като министър-председател не взема мерки, когато английското правителство му изпраща информация, че през 1996 около 261 италианци в продължение на десетилетия са работели за КГБ. Британските източници публично оповестиха тази информация през 1999, а Проди твърдеше, че преди това не е бил информиран. Само че неговият министър на отбраната потвърди, че е предал британската информация на Проди.
Когато впоследствие комисията Митрохин започна да се задълбочава в материята, Проди и неговите влиятелни помощници в медиите и политиката правят всичко възможно да спрат публикуването на доклада. Той трябваше да излезе през март 2006, но до днес не е видял бял свят. На 20 ноември, само три дни преди смъртта на Литвиненко, Проди уволнява шефовете и на трите италиански тайни служби, които биха били важни при разследването на информацията на Митрохин. Ако Проди е човек на Москва, както се твърди, че е казал генерал Трофимов, то руските разузнавателни структури не биха се спрели пред нищо, за да опазят такъв ценен, дългосрочен агент.
The New American продължава в отделна статия за Проди, че дори без разкритията на Митрохин и Литвиненко има предостатъчно публични индикации, че Проди е “човек на Москва”. Сред тях е присъствието на ”бивши” комунисти в неговия кабинет, които са много дори за италиански условия, където комунистите имат силни позиции през по-голямата част на миналия век, състезават се публично за постове, печелят парламентарни избори и заемат висши правителствени длъжности. През 2007 ние отбелязахме:
„Лявото правителство на маслиновото клонче на Проди може да се похвали със сегашни и “бивши” комунисти като вицепремиера и министър на външните работи Д'Алема, който през 1970-те е секретар на младежката организация на комунистическата партия, след това член на ръководството на партията, а сега шеф на Демoкратичната левица, производна на комунистическата партия; министъра на социалната солидарност Паоло Фереро, лидер на Преоснованата комунистическа партия, министъра на икономиката Пиер Луиджи Берсани и министъра на труда Ливия Турко, и двамата бивши членове на Италианската комунистическа партия, сега Демократична левица. Да не говорим за радикални марксисти в кабинета на Проди като Ема Бонино, Джулиано Амато, Фабио Муси, Франческо Рутели и Аласандро Бианки.”
Дали самият Берсани не е един от вербованите от КГБ, споменат под кодово име в разследването на Митрохин? А какво да кажем за главните му опоненти? Силвио Берлускони не изглежда много вероятен агент на КГБ, но има много други възможности за вербовка - или изнудване – на агент на влиянието освен с идеология и пари. Сексът изглежда е начинът при скандалния милиардер, който е прочут със своите Бунга-бунга партита с непълнолетни момичета. Както отбелязахме в статия “Шефът на КГБ и медийният бос: странната връзка Путин/Берлускони”, Берлускони е развил обезпокоително отношение с “Кръстника в Кремъл” и неговите мафиотски олигарси. Берлускони и Путин имат съседни луксозни вили на изумрудения бряг на Сардиния, а Путин дори е пращал дъщерите си да живеят във вилата на Берлускони.
Освен това съществува и Марио Монти, “технократ”-икономист, наречен от печата “Супер Марио” по време на славните му години в Европейската комисия (1994-1999), където помага да се постигне финансовата интеграция на ЕС. Като мнозина други европейски политици Монти олицетворява “човека от Давос”, пътуващия по света глобализатор на Световния икономически форум (СИФ), който няма нищо против да създаде социалистическо-корпоративен Нов световен ред с комунистическите водачи на Русия и Китай. Монти не само е редовен посетител на СИФ, но и член на Атлантическия съвет и съветник на Голдман Сакс – и член на върховния клуб на инсайдърите: Групата Билдерберг.
Само че има още един много важен елитен “клуб”, който рядко се споменава на който и Монти е не само член, но и основател: Групата Спинели. Наречена на Алтиеро Спинели (1907-1986), лидер на Италианската комунистическа партия и ключов активист за европейски федерализъм, която включва следните членове: Жак Делор, лидер на Френската социалистическа партия и бивш президент на Европейската комисия; Йошка Фишер, бивш комунистически студентски лидер и приближен до терористичната Фракция Червена армия, а по-късно германски външен министър; Даниел Кон-Бендит, през 1960-те години комунистически студентски лидер, съюзник на терористи, самопризнал си педофил и член на Европейския парламент от листата на Зелените и Пиер Виджилио Дастоли, асистент на Спинели и лидер на групата Комунисти и съюзници в Европейския парламент.
Движението на петте звезди на Бепе Грило може да се окаже фасада на други сили, различни от тези, които се виждат на повърхността, но е ясно, че алтернативните партии, водени от Берсани, Берлускони и Монти всички са безнадеждно корумпирани и биха довели Италия само до катастрофа.
Джулиан Асанч так тоже "агентн" КГБ - ну,а как -изнудване (секс).
Не знам дали Асандж е агент на КГБ или е използван от КГБ, но е факт, че Москва е изключително доброжелателно настроена към него, даже му бяха дали да води предаване по руския международен новинарски канал RT (Russia Today), който е силно антиамерикански, но от който при внимателно гледане и анализ може да се почерпи много ценна информация.
Публикуване на коментар