Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 6 март 2013 г.

За какво такъв като Димитър Иванов от Лондон се вре да става премиер?

Абе, убеден съм, че някои като тоя Димитър Иванов от Лондон се врат да стават премиери по една-единствена причина: от суетност, от желание да се наредят сред премиерите на България, да се натикат, тъй да се рече, в историята, а не за нещо друго; това да допринесат с нещо за страната си явно е най-последната им грижа, а първата, движещият импулс за такива, уви, се оказва единствено суетността... Много жалко, отвратителен български мурафет е това, една от най-отвратителните ни черти изглежда е тъкмо тази!

Изводът е, че за премиер в тази ситуация и при това положение трябва да бъде назначен някой, който вече е бил премиер и при това не се е провалил като такъв; и понеже такъв наш бивш премиер, който в премиерстването си не се е провалил, е само премиерът-реформатор Иван Костов, изводът е, че само Костов ЗАСЛУЖАВА да бъде овластен от Президента та още веднъж - вече за трети път! - да извади България от тежката криза!

Nikolov Konstantin чрез Plamen Nikolov: Предстои истинския тест за Плевнелиев. Сега ще стане ясно: прал ли е руски мръсни пари или не? Защото ако го назначи, значи за пореден път мужикът ни яха и ни прави от прима виста "Голям Шлем/Член"! Дупе да ни е яко!!! Кеф ти Белене, кеф ти Александропулис, кеф ти "Южен", кеф ти всичко руско, което си поискат от Москва!!! Ще останем и без скъсаните цървули!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво! Съгласна съм. Най-добре съм била при неговото управление.