Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
четвъртък, 4 април 2013 г.
Иван Костов за начина, по който можем да излезем от третата политическа криза след 1989 г.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Това е пътят, но за съжаление КГБ няма никакво намерение да допуска ДСБ до властта, да въвежда истинска пазарна икономика в България, да прави българите заможни и да създава средна класа. Не с тази цел бяха направени промените 1989.
Но всъщност всичко това според Ангел Грънчаров няма значение, защото както учи той, „животът в цялата му пъстрота НЕ МОЖЕ да бъде рационално планиран, детерминиран и предопределен от някакъв свръхпредвидлив мозъчен център», така че КГБ е «обречен да си счупи главата».
Ако това наистина е така, нямаме никакви грижи, защото свободата и демокрацията – и ДСБ – почти автоматично ще се наложат в България и нейното бъдеще ще е светло. Остава просто да лежим на канапето и да чакаме.
Нещо не си разбрал... трябва много да се работи за да се случи онова, което ни е потребно; то зависи от нас, тъй че да се лежи на канапето и да се чака сбъдването на желаното е една голяма лъжа, драги консперативист!
Съгласен съм, че трябва да се работи, а не да се стои със скръстени ръце или да се лежи на канапето, но е добре да се знае с кого си имаш работа и какво крои противникът, за да можеш да противодействаш ефективно. Всеки, който малко от малко познава комунистите знае, че те са професионални конспиратори по презумпция, защото цялата им идеология го диктува. Процесите в България след 1989 го потвърждават. Така че за да се анализира адекватно комунизма, наистина е необходима значителна доза „конспиративизъм”, независимо дали ни харесва, или не. Демократите на Изток и Запад търпят поражение след поражение именно защото не разбират или не искат да разберат плановете и действията на комунистите и контрамерките им, дори да ги има, са неадекватни.
Така например на въпрос дали е споделял своите прозрения с американски политици беглецът от КГБ Константин Преображенски отговаря:
„О не, те бягат от моите мнения. Западът е пленник на своето собствено пожелателно мислене. Митът, че студената война е свършила, е най-голямата заблуда на Запада. Нека зададем един прост въпрос: кога приключи студената война – на коя дата? Кога бе подписано примирие? И кой се призна за победен? Мнозина смятат, че Съветският съюз е бил победен. Но може би той само се е смалил. Всъщност аз не виждам голяма разлика между съвременна Русия и Съветския съюз. Особено поради факта, че някои от неговите бивши републики – независими на хартия – все още се управляват от Кремъл… Русия никога не се е отказвала от комунизма! Няма официален документ, в който руските власти да казват „Отказваме се от комунизма и го осъждаме.” Имаше, разбира се, опит комунизмът да бъде отхвърлен през 1992, когато започна съдебния процес срещу Съветската комунистическа партия. Но много скоро мощното комунистическо лоби го смаза. И това не е всичко, както научих от Владимир Буковски, процесът над комунизма беше ПРЕКРАТЕН ПО МОЛБА НА ЗАПАДА, понеже Западът беше толкова дълбоко въвлечен във флирт със съветския комунизъм, че ако това беше станало публично известно, щеше да предизвика скандал.”
Публикуване на коментар