Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения? Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация?"Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща - бакалин и кмет на родния ми град Грантъм - бе твърд консерватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израснах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея."
Баронеса Маргарет Тачър
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Е, разбира се, че консерватизмът е „правилната” нагласа и политика. Безсмислено е обаче да се очаква левите някога да приемат и признаят този факт.
Иначе разбирам отвращението на Ангел Грънчаров от посткомунистическата действителност и резултиращия от това стремеж да си създава кумири като Татчър, които да сочи на българите за пример и образец. Жената несъмнено има своите заслуги, но няма нужда да се захласваме, да я поставяме на пиедестал и да я боготворим, защото като човек и тя готви само с вода. Въобще трябва да сме предпазливи с превъзнасянето на авторитети, защото при по-внимателно вглеждане често се оказва, че те не са това, за което ги мислим.
Германска Википедия:
Политиката на Татчър поляризира до днес. Това личи и от факта, че през 2002 и 2003 в две анкети тя заема както 16-то място сред най-великите британци на всички времена, така и трето място сред 100-те най-лоши. Нейните привърженици подчертават нейната икономическа и социална политика, довела до по-голямо благосъстояние за страната и нейните граждани. Критици я обвиняват за разрушаването на чувството за общност в обществото чрез разбиването на профсъюзите, разрушаването на публичния сектор и особено на системата на здравеопазване чрез приватизация, както и игнорантност към нематериалните обществени ценности. Английската система на здравеопазване днес се смята за най-евтината в Европа, но е прословута със скандалите си и дългото чакане за операции. Проблемни с качеството има и при приватизираното при Татчър водоснабдяване. Цената на питейната вода се е покачила за 10 години с 46%, но фирмите не са инвестирали достатъчно в водопроводната мрежа. В ерата на Татчър се приема и спорната клауза 28, забраняваща на местната власт преднамерено стимулиране на хомосексуализма.
Спорно е до днес и значението на политиката на Татчър за икономическото възстановяване на Англия. Икономическият спад беше овладян и БВП беше повдигнат до нивото на Германия от 1990 година. От друга страна безработицата по нейно време се увеличава силно, към края на 80-те години намалява леко, но до 2002 остава над изходното ниво.
Между другото Велика Британия след Втората световна война загуби колониите, т.е. империята си, а сега е на път да загуби и Шотландия и така окончателно да се превърне в, както се казва, Малобритания. А защо в перспектива да не се отделят и Уелз и Северна Ирландия? Народите имат право на самоопределение и именно от това са се възползвали например българите, когато се отделят от Османската империя.
Въобще интересна е тази тендеция, която марксистите сигурно биха нарекли «диалектическа», но която според мен си е чисто противоречие: от една страна Европа се обединява или поне доскоро – допреди кризата - се опитваше да се обединява, от друга се цепи и разделя, защото и на много други места има сепаратизъм.
Публикуване на коментар