Ще впиша още няколко реда в своето болнично дневниче. Ако мога, ми се ще да поразсъждавам и върху философската страна на настоящата ми ситуация - поне за това се иска подобаващо настроение, което не се появява току-така.Вчера мина операцията на моя спътник по болнична стая. Заведоха го човека в операционната веднага след визитация (след 8 часа), а го върнаха някъде след 10.30 часа. Доста време беше текла неговата операция. Едва беше започнал да се разбужда. Съвършено се беше изменил в лице: упойките потискат усещането (и съзнаването) на болката, ала това не значи, че тялото не я усеща и преживява, напротив, преживява я. Постепенно човекът се съвзе, оживи, а по едно време осъзна, че операцията има вече благотворен ефект: преди нервът на единия му крак бил така "притиснат", че той не усещал крака си (например бил изпуснал една табуретка въху него, кракът посинял, а той не усетил никаква болка, така ми каза), не можел също така да движи пръстите на краката, а сега можеше, и си чувстваше крака. Слава Богу, лекарите много помагат! Много се радвам, че моя спътник по болнична се чувства добре, той е млад човек и е прекрасно, че се отърва от проблемите си. Каза ми, че от 10-на месеца не бил получавал заплата, а само аванс, сега работещите се съдели с фирмата да си получат парите, а иначе работел като строител-алпинист. Писах предишния път, че е работел и в западни страни, Англия, Чехия и пр.
Вчера разбрах, че за да е толкова сериозен моя проблем значение имало това, че дълго време пиех едно лекарство (антикоагулант), което разрежда кръвта: понеже сърцето ми е с неритмичен и бърз пулс, за да се облекчава все пак работата му, ми предписаха да пия това лекарство, а и, предполагам, да не стане съсирек, който да предизвика инфаркт. Да, ала ето, като паднах и си ударих главата, разредената кръв е предизвикала, както ми каза лекаря, обилен кръвоизлив вътре в главата (хематом). Може би нямаше да се е получило това ако кръвта е била нормална, неразредена, така си мисля, или поне кръвоизливът нямаше да е така голям, знам ли. Лекарят каза, че това специално лекарство било забранено из западния свят, той недоволстваше, че кардиолозите са ми го предписвали толкова време. Аз снощи споделих на визитация своите притеснения сега, като вече ми е спряно това лекарство, да не би заради приливаната кръв по време на операцията и изобщо кръвта ми да се сгъсти дотам, че да стане опасно за сърцето, което продължава да бие ускорено и неритмично и от гъстата кръв може да се измори прекалено и, опази Боже, да спре в един момент. Докторът веднага разпореди да почнат да ми дават някакво друго лекарство за разреждане на кръвта, което било значително по-добро, щото тоя SINTROM, видяхме, каква беля направи. Изобщо, дай Боже нещата да минат благополучно, дай Боже да не се образува нов кръвоизлив, щото тогава наистина ще бъде лошо, а веднага след излизането (дай Боже!) от тази болница ми се налага да ходя при кардиолог, за да решаваме проблема със сърцето. Нещата отиват натам: операция за присаждане на пейсмейкър, на машинка, която ще задава ритъма на сърцето. Ще ставам "човек-киборг", нали така се казваше на съществата, които имат в организма си технически устройства, т.е. не са напълно човеци, а са донякъде и машини.
Още преди много години, повече от 18, кардиолозите ми предложиха пейсмейкър, аз тогава се уплаших и след дълги размисли реших: не ща животът ми да зависи от едно устройство, видя ми се много рискована тая работа. Сега обаче скланям: рискът да се живее (постоянно) с това неритмично и ускорено пулсиращо сърце е голям. Животоспасяващо нещо е пейсмейкъра. Пък и който е бил "клан" като мен (имам предвид операцията), вече трудно може да бъде уплашен от... давене! Имам предвид положението на оня, който отишъл да се беси, намерил една върба над реката, обаче, горкият, като увиснал, клонът се счупил, и той едва се спасил да не се удави, а пък после си рекъл: "Заради това пусто бесене щях да се удавя!". Както и да е, проблемът със сърцето ми дойде момента да бъде решаван. Да видим обаче колко ще ми струва самото устройство, пейсмейкъра, едно време говореха баснословни пари, от рода на 200 000 лева, да видим сега здравната каса дали ще плати това животоспасяващо устройство или ще се наложи да тегля заеми, за да го изплащам аз. Има и една друга подробност: а може ли да се вярва на китайските пейсмейкъри? Щото излизането от строя на един пейсмейкър означава едно: смърт. Но всеки човек си има съдба, тъй че поне за това не трябва да мисля.
Още за други неща исках да пиша, особено за едно, ала ми изхвръкна от акъла, като се сетя, ще пиша и за него. А сега: хубав ден желая на всички, приятен уикенд! Бъдете здрави! Пазете си здравето, и помнете: нашите тела са нещо много крехко, като глинен съд, примерно, не си мислете, че са скали, те много понасят, но поносимостта им има предел. Това е. Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар