ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ: Прочетете непременно ето това, няма да съжалявате: В зигзагах Перестройки. Горбачев прочел лекцию о СССР, себе и политике
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
8 коментара:
Де да беше така! В действителност около личността на папа Йоан Павел има много въпросителни. Да не забравяме, че той идва от комунистическа страна, където за високопоставени духовници е много трудно или направо невъзможно да се опазят от влиянието на тайните служби, а пък Италия и Ватикана от своя страна са много важни за Москва и КГБ.
Роналд Рейгън в първия си мандат наистина имаше правилна антисъветска и антикомунистическа позиция, но във втория мандат се подведе по перестройката на Горбачов и започна да помагал на Съветския съюз, вместо да продължи конфронтацията.
Горбачов съвсем не е съсипал комунизма, защото перестройката и гласността бяха една грандиозна измама с цел да бъде победен Западът със собствените му оръжия. Той и сега е много активен в прокарването на тази цел чрез своята фондация, която всъщност е международният отдел на ЦК на КПСС. Между другото ако комунизмът беше „съсипан” и либералната демокрация възтържествува, защо днес посткомунистическите страни без изключение се управляват от „бивши” комунисти и техните агенти и как така нито един комунист не беше наказан за чудовищните престъпления на комунизма?
Лекциите на Горбачов не са нищо друго освен лъжи и дезинформация.
Така че е време да се откажем от клишираните, повърхностни представи за комунизма, перестройката и Горбачов. Докато смятаме, че комунизмът е „рухнал” и са се наложили ценностите на свободата и демокрацията, само помагаме на плановете на комунистите.
:-) Не звучите убедително, признайте си! Липсва Ви усет за реалност... Прекаленото залагане на конспиративизмите е вид мания...
Предполагам, че за повечето хора това наистина не е убедително, иначе нямаше да предизвиква учудване и възражения. За съжаление днес сред политолозите и анализаторите доминира подхода, при който политическите процеси в „бившите” комунистически страни се приемат безкритично за чиста монета, т.е. подходът на човека от улицата.
В моите постове аз само загатвам, който е заинтересован, може да провежда собствени изследвания. Моите анализи са базират върху огромно количество изчетена литература, документи и наблюдения и на размишления върху тях. Смятам, че не съм някакъв смахнат езотерик-конспиролог, а скептичен и критичен анализатор, който с опира на факти и логика. ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ РУХВАНЕТО НА КОМУНИЗМА НЕ Е ТОЛКОВА ЯСНО И ЕДНОЗНАЧНО СЪБИТИЕ, КАКТО ИЗГЛЕЖДА НА ПРЪВ ПОГЛЕД. Аз твърдя, че посредством чисто логически умозаключения на базата на минимален набор от факти БЕЗ СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ВЪТРЕШНИЯ КРЪГ В МОСКВА може да се стигне до интересни заключения за характера и целите на режима и мога да аргументирам това становище подробно. Тази картина обаче се потвърждава и допълва от свидетелствата на важни бегълци от КГБ и с това придобива още по-голяма достоверност. За съжаление никой нито на Изток, нито на Запад не иска да чуе техните предупреждения.
А иначе ако непременно искате да си създавате политически кумири, бих ви предложил други имена. Големи американски президенти бяха например Труман и Айзенхауер. Те имаха твърда позиция срещу Съветския съюз и при тях Америка беше силна и непобедима. Друг западен политик, който беше разбрал истината за плановете на комунистите, беше френският президент Жорж Помпиду.
Нещо не можем да се разберем... липсва явно желание; за създаването на никакви кумири не става дума, а за истината; увъртате, бягате от същината на проблема; човешката история никога не е била правена по нечий план; няма толкова мощен мозък, който да съумее да изчисли всички фактори и да предложи на живота оня улей, в който всичко да бъде натикано; комунистите си мислеха, че ще успеят да натикат живота и историята в свои толкова абстрактни и бедни на смисъл схеми, е, опитаха, и... си счупиха главата! Животът (историята) не може да е резултат на един такъв тотален конструктивистки рационализъм. Тъй че Вашият поглед към процесите е изцяло в пределите на комунистическата догматика, т.е. Вие продължавате да ни убеждавате, че комунистическото учение е в състояние всичко да предвиди и детерминира, в това число и собствения си илюзорен, както Ви се чини, край! Това е прекалено, това е вяра във всемогъществото на комунизма, но на квадрат; явно умът Ви е моделиран по този модел и тертип и всичко, което не се свежда до него, го отхвърляте като невъзможност. Но такава една невъзможност е мнима, тя е такава само в пределите на Вашата догматика, иначе е съвсем реалистична възможност. Та помислете поне върху своята изходна теза: може ли животът в цялата му пъстрота да бъде рационално планиран, детерминиран и предопределен от някакъв свръхпредвидлив мозъчен център? Как си представяте това? Нима не допускате, че в живота и в живия исторически процес няма НЕПОДАТЛИВИ НА ПРЕДУГАЖДАНЕ КОНСТАНТИ ИЛИ ПРОМЕНЛИВИ?! Помислете поне върху това. Ако всичко е по принцип податливо на планиране, давате ли си сметка тогава какво ще произлезе от това?! Абсолютен мистицизъм... пълен волунтаризъм, тогава вече всичко ще бъде възможно - т.е. по необходимост ще стигнете до отричането на онова, което изначално сте приел. Заслужава си да се мисли по тия неща. Дерзайте!
Ни най-малко не увъртам и не бягам от отговорите.
Вашата аргументация е стандартна: обществото е толкова сложна система, че никой не е в състояние да изчисли и предвиди всички процеси в него и затова подобни стратегии и планове, инспирирани от марксическия детерминизъм, дори да ги има, което е под въпрос, са обречени на провал.
В тази теза има нещо вярно. Карл Попър също обръща внимание на обстоятелството, че всяко социално действие освен преднамерени резултати винаги има и ред непредвидени и НЕПРЕДВИДИМИ последици. Поради това заговорите рядко сполучват 100%.
От това обаче не следва първо, че такива конспирации не съществуват и второ, че те по дефиниция трябва да са неуспешни.
Погледнете например България, която би трябвало да познавате добре. Според Вас сегашното състояние на България продукт на напълно спонтанно развитие след 1989 ли е, или тук има елемент на планиране и инсценировка? Аз мисля, че намесата на КГБ личи навсякъде. Но положението в България може да се екстраполира върху целия посткомунистически свят и в крайна сметка върху целия останал свят.
От това не следва, разбира се, че Москва контролира всичко и всяко или пък че е постигнала всичките си цели след 1985 или пък че в бъдеще ще ги постигне по необходимост. Разбира се, че не бива да довеждаме нещата до крайност и да предполагаме пълна детерминираност на всички процеси. Това наистина е невъзможно. Както знаем от бегълци от Изтока, целите на плана са твърди, но методите са тяхното постигане са гъвкави. Знаем също, че и в България процесите по всяка вероятност не се развиха съвсем според предвижданията на кукловодите, напр. на 14 декември 1989 и при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов.
На въпрос
„Възможно ли е руските комунисти да са планирали това? Възможно ли е разузнавателните служби и военните да са си казали: ей, ако се престорим, че се отказваме от Източна Европа, ако отворим икономиката, ако се демократизираме, ако позволим страната да изглежда в хаос, американците ще свалят гарда. Можем да ги накараме да редуцират стратегическите си ядрени сили и те няма да ни смятат за заплаха?” един от бегълците от съветско-руските тайни служби отговаря:
„Мисля, че е имало план. Не мога да ви го докажа. Моята догадка е, че именно това се е случило. Това се основава на моя опит, на нещата, които видях. Защото сега, 6 години по-късно (1998), изглежда, че е било планирано, но по онова време ние нямахме представа, че е възможно всичко това да бъде планирано.”
Западните политици обикновено не могат да планират повече от 4 години напред. Комунистите обаче могат да имат планове, които със съответните напасвания да останат в сила с десетилетия. Да не забравяме, че според тази теория промените в социалистическия лагер бяха започнати след 30 години подготовка и експерименти и рисковете са изчислени. Повечето наблюдатели подценяват силата и ресурсите на комунистическите режими и техните възможности.
Стратезите-ленинисти са особено окуражени от факта, че американските и европейските политици не разбират тяхната стратегия и нейната диалектика, нито методите за нейно противодействие. Западните експерти не разбират стратегическата приемственост между събитията. Те събират факти, но не са в състояние да видят тяхната стратегическа взаимовръзка и не могат да ги съединят в стратегическа картина. На тях им липсва визия и разбиране, поради което са безпомощни пред атаката, която не схващат.
Така че квинтесенцията на казаното е, че да - наистина социални процеси и историята като цяло не може да се планират и контролират изцяло, но понякога както в случая с комунистическите страни те МОГАТ ДА СЕ ПЛАНИРАТ И НАПРАВЛЯВАТ В МНОГО ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН, ОТКОЛКОТО МНОЗИНА СИ МИСЛЯТ. От това не следва, че комунистите по необходимост ще сполучат в своите планове, защото нерядко наглед дреболии може да провалят най-грижливо подготвени сценарии. Но все пак по-добре е тези сценарии да бъдат разпознати, за да им се противодейства активно и адекватно, а не да се разчита на случайността и на общофилософската теза, че обществото и без това не може да бъде предвидено докрай, така че неуспехът им е предопределен.
Интересно е, че явно не съзнавате, че стилът Ви на мислене изцяло се вмества в догмите на марксистко-комунистическата парадигма... :-)
Вероятно можете поне да си дадете сметка за това колко добре обслужвате целите й, нали така?
Не става дума за 100% съвпадение между план и реален исторически процес; коварството на живия исторически процес се свежда до това, че даже и "общите контури" на идеята си програмистите на историческия процес не могат да постигнат... често постигат точно обратното на желаното. Което и показва, че стремежите им са напразни, че са се вманиачили да изпълняват една неосъществима в принципа си цел.
Кое е отсъдено да се сбъдне в историята може да се разбере на основата на вникването в живото естество на самия жизнен процес - и на основата на познанието на неговите детерминати. А те са крайно неподатливи за съзнателно регулиране: жизнен порив, свобода, творчески импулс и т.н. Точно тия фактори са извън всякаква възможност за съзнателно регулиране и насочване. Точно на тази база марксистко-комунистическото "програмиране" на историята изживя своето фиаско. Те именно и показват неговата принципна невъзможност. А иначе нека комунистите да си програмират каквото си искат. Щом си нямат друга работа, нека да си играят с това... ще постигнат мечтаното обаче на кукуво лято!
Темата за философията на историята ми е много близка. Писал съм по тия въпроси на много места в книгите си. Който иска да разбере как всичко се случва, нека да чете написаното...
Не мисля, че обслужвам макар и според Вас несъзнателно комунистите, а точно обратно: тези, които отхвърлят съществуването на съветски голям план, служат на комунистическата стратегия, защото помагат на комунистите да скрият своите кроежи. Това е най-дълбоко пазената тайна на режима и комунистите никога няма да признаят нейното съществуване.
Историята като цяло може и да е индетерминистичен процес, но това не означава, че отделни елементи при определени условия не може да се планират. И в социалните системи има известни ако не закономерности, то правила и тенденции, които може да се използват. Иначе какво струват например военните планове, които всяка държава има? Вярно, те на практика рядко се осъществяват 1:1, но са налице.
Вие твърде безгрижно на базата на философски съображения отхвърляте възможността да се планират и предвиждат социални процеси въобще, което е една вероятно погрешна и при това опасна позиция, защото дава свобода на комунистическите социални инженери и политтехнолози да действат по свое усмотрение, без да срещат реално противодействие.
Между другото демократизацията на режима има исторически прецедент и това е новата икономическа политика на Ленин. И тогава Западът мисли, че Съветският съюз се е отказал от комунизма, но Сталин през 1929 решава друго. Днешните стратези между другото се вдъхновяват не на последно място от НЕП.
Аз обаче исках да изкажа и „некои съображения” за Михаил Сергеевич Горбачов.
Една разпространена интерпретация, към която очевидно се придържате и Вие гласи, че Михаил Горбачов е бил главният мотор на промените в СССР, имал е най-добри намерения да реформира системата, но в един момент развитието излязло извън контрол. Знаем, че това не може да бъде съвсем вярно, защото във всички посткомунистически страни днес управляват или открито комунистите или пък техни подставени лица. Следователно развитието не може да е излязло чак до такава степен от контрол, след като комунистите са все още на власт.
Всъщност тезата за “реформатора” Горбачов не издържа сериозна критика. Реформаторството на Горбачов предполага, че той в продължение на цялата си кариера е виждал недъзите на системата, но се е прикривал, докато стане генерален секретар, за да осъществи най-после своите реформаторски замисли. Само че всеки, който малко от малко познава комунистическата система знае, че в нея е невъзможно да се издигнеш до висши номенклатурни постове, ако не участваш лично в репресии, кражби, престъпления и корупция. Чисти, морални хора и идеалисти в нея по презумпция нямат шанс.
Освен това е свръхнаивно да се предполага, че един провинциален младок на 54 години, на колкото беше Горбачов при избирането си за генсек, ще може да наложи такива реформи на останалите стари консервативни членове на Политбюро и ЦК против тяхната воля. Това нямаше да е по силите дори на другаря Сталин, който за разлика от следващите вождове на СССР, които се опитваха да спазват ленинските принципи на колективно ръководство, беше едноличен диктатор. Ако Горбачов беше казал на заседание на Политбюро: “Товарищи, 70 години вървяхме по неправилен път. Дайте да зачеркнем всичко след 1917. Предлагам да станем добри и демократи, комунистическата партия да се откаже от властта, да се откажем от Източна Европа, да разпаднем СССР, да дадем свобода на народите и да станем искрени приятели на Запада”, той нямаше да излезе жив от заседанието.
Следователно гласността и перестройката не може да са били инициатива на отделни личности като Горбачов, а трябва да са били резултат от КОЛЕКТИВНАТА ВОЛЯ НА ВАЖНИ СЕГМЕНТИ В КПСС И НАЙ-ВЕЧЕ В ЦК И ПОЛИТБЮРО. Поради това те не могат да носят спонтанен характер, а трябва да са били ВНИМАТЕЛНО ПЛАНИРАНИ. Освен това обаче те НЕ МОЖЕ ДА СА БИЛИ И ИСКРЕНИ, защото който познава комунистите знае, че те не може да се превърнат от днес за утре в автентични демократи.
Публикуване на коментар