Винаги досега съм бил привърженик на чистите неща в политиката, примерно на това, че само партии трябва да участват в изборите, а пък след това, ако се наложи, да се правят коалиции - на основата на вече доказаното, реалното обществено доверие или тежест. Тази позиция съм отстоявал в блога си при предишни избори, е, вярно е, тя често, почти винаги, не е надделявала. Чистите и дори, бих казал, нравствените неща в политиката, особено у нас, явно не се ценят много-много. Ето, сега се стигна до това положение: ДСБ и т.н. "Синьо единство" на Надежда Неински и Мартин Димитров не са могли да се разберат за пустите листи; ДСБ ще се явява самостоятелно на изборите. Това според мен е добър вариант - щото е чист, щото дава добра основа да се провери реалната електорална тежест на тия две крила; е, разбира се, има риск да се пропилеят гласове, но пък има и шанс гласовете да се консолидират. Причината да мисля така е следната: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар