Все още съм много зле със здравето си, чувствам се отвратително, не мога да пиша, не мога да издържам повече от 10 минути на компютъра и лягам на леглото; пия хапчета, предписани ми от невролог, болките по цялото ми тяло сякаш са на път да отшумят, поне сякаш отслабват, ала за сметка на това не мога да стоя на краката си, имам световъртеж, губя равновесие, на моменти болките в главата ми са така силни, че имам чувството, че мозъкът ми ще се пръсне. В такъв момент едва се довличам до леглото; е, старая се да не се залежавам прекалено, даже дневно гледам да излизам, внимателно, на улицата за разходка, ала ето, вчера, като излязох на разходка, едва се върнах после, понеже ми стана много лошо (наложи ми се да се прибирам с автобус, щото не можех да ходя). Ето в тази ситуация (добре поне че е сега е ваканция, за да не губя часове с учениците) снощи от печатницата ми съобщиха, че е излязла новата книжка на списание ИДЕИ, трябва тия дни и с нейното разпространение да се занимавам, ала нямам никакви сили. Моля предварително за извинение заради очертаващото се закъснение: абонатите обаче все пак ще получат книжките си най-късно до седмица.
Иска ми се обаче да напиша сега някой и друг ред, за да не е съвсем без нищо блогът ми. Въпреки че съм доста изтощен - най-вероятно болестта ми се дължи на преумората, на изтощението, което си докарах, понеже напоследък се скъсах от работа, с часове не ставах от компютъра! - ми се ще да напиша нещичко, което най-много ме вълнува. Оставям настрана политическите коментари, ето, искам обаче да обърна известно внимание на случващото се в Националната гимназия за древни езици и култури в София. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Грънчаров ти решаваш че учениците са подкупни и че някаква директорка ги е уговорила да се подписват срещу учители, това е едностранчив поглед на нещата, има и учители които не си вършат работата и никой не е длъжен да ги търпи. Учениците имат право.
:-)
Подмазването спрямо "учениците", другарко, се напича демагогия и популизъм... и е израз на безнравственост, така "учениците" биват развращавани...
Освен това нека да не говорим за "учениците" изобщо, трябва да се знае, че има най-различни категории ученици, мила другарко... :-)
Четох интересна статия от един немски професор Хансен, отнасяща се обаче не за училищното, а за висшето образование. В нея той критикува съвременното висше образование, което „предотвратявало гениите”. Някога професорите са били задълбочени учени, днес са бюрократи и мениджъри. Старите учени и студентите по-рано са се занимавали главно със самотно четене на книги и статии в тишината на кабинетите си, в архиви и библиотеки. Днес това вече не се цени.
Днешните университетски специалности често са прекалено интердисциплинарни и размити, напр. „Европеистика”, и им липсва дълбочина.
Освен това и съревнованието и между учените е важно, но не и държавно стимулираната конкуренция при проектите, за които трябва да се попълват безкрайни формуляри.
Статията:
http://www.spiegel.de/unispiegel/studium/klaus-p-hansen-fuer-gelehrte-ist-uni-feindliches-gebiet-a-883389.html
Публикуване на коментар