От 31 март до 2 април 1943 г. цар Борис ІІІ е на посещение при Хитлер в Бергхоф. Водят се разговори по хода на войната, участие на българска войска на руския фронт и еврейския въпрос. Към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. (Петър Величков)
Царят отказва да прати наши войници на руския фронт и да депортира евреите към лагерите на смъртта. Натискът, на който е бил подложен, е достатъчен, за да предизвика ранната му смърт. Говори се и за отрова, но истината ще си остане загадка и мистерия. (Петър Величков)
Според написаното от Дянко Марков в последната му книга, цар Борис е имал кратка среща в съветското посолство, след което настъпват физическите му неразположения. А и до ден днешен руснаците са известни с приготовляването на перфектни отрови. (Радостина-Смарагда Георгиева)
И много скоро след това (1 година) в България започва съветската окупация, която предварително е дестабилизирала страната - чрез убийството на Царя и последвалите нестабилни месеци в политическия живот. Много е просто да се разбере кой е поръчал тази смърт. Русия никога не е спирала да има интерес за влияние върху България. Много съмнения има и около Освободителната война и истинските намерения на имперска Русия, която остро се противопоставя срещу Съединението 1885 г. - защото съединена и силна България е пречка за осъществяването на руските цели. В дъното за разпокъсването на България през Балканската и Първата световна война пак стои Русия, която винаги е подкрепяла неприятелите, които са ни разпокъсали - съседните страни. (Иво Станкулов)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
СССР в много отношения продължава антибългарската политика на Царска Русия и все пак той не е приемник и наследник на Царска Русия, а нещо съвсем различно. В разбирането на болшевиките той е само плацдарм за световната революция и това си остава в сила до днес, независимо под каква форма и име се явява – ОНД, Евразийски съюз и т.н. Посткомунистическите държави начело с Русия, включително и България - не са конвенционални национални държави, но това за съжаление като цяло не се разбира и е извор на много недоразумения.
Много е просто да се разбере кой е поръчал тази смърт. (Иво Станкулов)
Нищо по-просто от това! Тази смърт е "поръчана" от Путин. Така като достоверно е доказано, че смъртта на хан Аспарух е "поръчана" от Андропов.
Дали изобщо някога на органичните национални предатели, каквито са комунистите, все пак ще проработи един ден съвестта?! Едва ли...
Както знаем, нациите и националните държави играят второстепенна роля в марксистката идеология. В нея водещи са „пролетарският интернационализъм” и „класовата борба”. Поради това комунистическите партии държат сметка първо за стратегическите планове, все още насочени в крайна сметка към Световна революция, и едва след това за някакви евентуални национални интереси, а при конфликт между двете той винаги се решава в полза на общата наднационална стратегия. В действителност комунистите водят непримирима борба с автентичните консервативни и националистически сили.
Ето защо е безсмислено да се очаква от тях да защитават националните интереси и затова са толкова смехотворни техните напъни след 1989 да се представят за „националисти”.
Само че комунистите още през 1941 след германското нахлуване в Съветския съюз разбраха, че интернационализмът не е действена сила за народите и че те могат да бъдат много по-лесно мобилизирани с националистически лозунги. Но това е само прикритие.
Така че „съвестта” в традиционния смисъл на думата няма как да проработи у комунистите. Всъщност във връзка с това е интересна дефиницията на комунизма на чешкия дисидент Петър Цибулка:
„Комунизмът е система, изградена върху насилственото подчиняване на човешкото тяло на система на властта. Комунистите са материалисти и не вярват в духовни и морални ценности. Комунистите се опитват да постигнат всичко чрез награди и наказания – задоволявайки тялото или заплашвайки тялото, което е най-низшата част на човека. Когато човек се редуцира до неговото тяло, той не се различава от животно. Логично е, че пътят към комунизма представлява връщането на човека към животното. Противоположното становище поставя духовните ценности над материалните. Комунизмът трябва да разруши системи, основаващи се на духовни ценности, защото в дългосрочен план не може да се състезава с такива системи.”
БАчо Кольо, защо не я докара работата направо до Костов?
Публикуване на коментар