Продължават да пристигат до мен много писма, съдържащи съпричастност към здравословния ми проблем, съпроводени с пожелания за скорошно възстановяване и оздравяване. Съжалявам, но нямам сили да откликна на всички (но на повечето все пак успявам!), особено пък не мога да отразя тия прояви на човечност на знайни и незнайни хора на страниците на този блог. Но понякога се опитвам да се реванширам, ето, примерно, решавам тая вечер да публикувам писмото на моята приятелка от Велинград Г. Герасимова:Ангеле, здравей! Първо: ДОБРЕ ДОШЪЛ ОТНОВО В НАШИЯ СВЯТ!
Безкрайна беше радостта ми от първия ти постинг - след така дългото десетдневно чакане на някаква вест от теб. Знаех, че нещо се е случило и само се молих да не е най-страшното! Наистина си преминал през много тежко изпитание, но слава на Бога се оправяш!
Трудно ще е възстановяването, но ти си силен човек и няма да се предадеш така лесно, което от все сърце ти желая. Идва най-светлия празник: Възкресение Христово! Пожелавам ти да го посрещнеш в къщи сред най-обичните ти хора!
Бързо оздравяване!
С най-дълбоко уважение и възхищение пред силата ти! Гергана
Няма как, необичайно трогнат и развълнуван, й отвърнах с няколко, с ето тези думи:
Здравей, Гергана, приятелко!
Много ти благодаря за пожеланията, за добрите думи, за надеждата, която ми вдъхваш с тях! Бог благоволи да ми даде още време на тази прекрасна земя, ще се постарая да изживея останалите си дни достойно.
И ако мога да свърша някоя полезна работа, ще съм най-доволен.
Желая ти всичко най-добро - също и на най-близките ти хора!
С поздрав: Ангел Грънчаров
А ето още едно отзивче, написано от г-н Veselin Markov, с който станах фейсбук-приятел днес, пък той ми писа ето какво:
Благодаря - за доверието! Чета блога и усештам, че нещата са писани като че ли от мен, усещането за близост е огромно! БЛАГОДАРЯ!
Написах му ето какво:
Благодаря за тая оценка, радвам се, че написаното и изреченото в блога изглежда така във Вашите очи!
А най-преки и непосредствени са учениците ми. Някои не знаят защо отсъствам, но ми пишат ето в този дух:
Господине, хайде идвайте си вече!
Аз отвръщам: Първо да оздравея, после ще си дойда!
И после като разбират какво е станало, почват да ми съчувстват и пожелават скорошно оздравяване. Кой казва, че нашите ученици били не знам си какви?! Не са, само дето обикновено ние, въ зрастните, съвсем не намираме верния път към душите им...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар