Защо човекът - всеки човек, ближният! - заслужава безусловно уважение?

Така поставен, този въпрос заслужва значително по-задълбочено вникване, но искам да маркирам нещо, та да не забравя самия проблем - и да мога да се върна към него, когато, дай Боже, ще имам по-добри условия да се изкажа както аз бих искал. Тъй че сега ще се задоволя със следното:

Уважавайки човека до себе си, ние в негово лице всъщност уважаваме Бог като създател на човека; да, Бог винаги заслужава безусловно уважение. Това на първо място.

Всеки човек в потенция е добър, най-малкото е способен на нравствен прогрес - и затова той, макар и сега да не е, да предположим, "достоен за уважение", един ден ще бъде достоен; затуй неуважението му сега ще го направи зъл, т.е. ще го отклони от нравствената му цел, от предназначението му да бъде добър. Тъй че авансовото уважение на човека винаги е за предпочитане - защото способства за разпространението на доброто по света. Затова ако не съдействаш на нравствения прогрес на света, т.е. ако не уважаваш човека до себе си - "ближния"! - то самият ти ставаш пречка за нравствения прогрес на света, сиреч, се превръщаш в слуга на злото, не на доброто.

Уважението тъкмо когато е безусловно, има нраствен смисъл, щото ако е в отплата на нещо, който другият ти е дал, т.е., примерно, от мотиви на полезност, мигновено се обезсмисля откъм нравствен смисъл и се превръща в разсъдлива сделка, нямаща нищо нревствено в себе си. Да уважаваш само оня, от който имаш полза, е нещо, което няма отношение към морала, понеже то е разсъждение, основано на интерес, на корист, на полезност; това пък означава, че възприемаш другия човек за средство за постигане на някакви, изгодни на теб самия цели, докато, съгласно уччението на Христос (и на най-великите морални философии на света, например Кантовата) към другия човек трябва да се отнасяме само и единствено като към цел сама по себе си, никога като към средство; да се отнасящ към другото човешко същество като към цел сама по себе си означава, че се отнасяш към него като същество, достойно за безусловно уважение и т.н.

Тъй че съжданието "Всеки трябва да заслужи уважението си!" е антиморално в същината си, материалистично, антидуховно, то е рудимент от комунизма-марксизма в главите, то съдейства за разпространението на злото по света - и за обезчовечаването на същия този свят.

Разбира се, още много може да се каже и напиша по заченатата тема, но като въведение това, чини ми се, е напълно достатъчно. С интерес, разбира се, ще прочета и други мисли по същия проблем, мисля, че по него си заслужава да се проведе една по-смислена дискусия, която може да съдейства за възникването на по-адекватни представи за тия безусловно важни проблеми най-вече в главите на по-младите, не осквернени от комунизъм, хора.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo