Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Вече би трябвало да е ясно на всички хора в тази държава, но ако все пак не е, ще повторя това, което много хора в малкото свободни медии в страната отбелязаха: най-вероятно скоро ще бъде съставена широка коалиция "в името на народното спасение", или по-точно казано правителство от тип ОФ, като вариантите за нейното име са следните:
1) Българско (национал)социалистическо движение за права и свободи "Атака"
2) Движение за (национал)социалистическа атака
3) Българска (национал)социалистическа атака за права и свободи.
Тази велика сОветскаЯ националлибералсоциалистическа (ЦОЦОлистическа) (анти)народна русСкаЯ ко(К)алиция (тук си позволих да се заиграя малко с името на Либия при Кадафи) ще се потруди да пребъде вечната българо-руска, или по-точно (по думите на автора от негов по-стар пост в блога) ченгесаро-кагебистка дружба.
Всички участващи в коалицията партии идват със специална гаранция за успешно предвождане на държавата по пътя към светлото комунистическо бъдеще (да се чете: задълбочаване докъдето е възможно на сегашното състояние на всеобхватна криза, в която се намира стрната: икономическа, политическа, социална, парламентарна и т.н., т.е. повтаряне на сценария от 1995-97 г.), тъй като са произведени във фабриките на ДС по поръчка и със средства на БКП, и са проектирани да вършат единствено това.
Иначе като цяло аналогията, представена в постнатото от г-н Грънчаров изображение, е много добра, особено сравнението с тримата печално известни в историята психопати и масови убийци.
А сега сериозно: срещу това абсурдно и предателско управление, което има най-големи изгледи да бъде съставено като "програмен", "експертен" и още не знам си какъв си кабинет (още по-безотговорен от колективната безотговорност на тройната коалиция), трябва да се противостои със всички сили и със всички възможни демократични средства: аргументирана критика, протест, бойкот (гражданско неподчинение); с цел да се достигне до една своеобразна демократична революция, подкрепена от цялото общество, а не само от управляващата върхушка. Да се стигне дотам всъщност е неизбежно, тъй като новото правителство ще е псевдодемократично по характер и няма да има никакъв шанс да се легитимира пред народа (избирателите си).
Публикуване на коментар