Искам тук да се извиня, че абонатите ще получат своите книжки с голямо закъснение, причината за това е както заболяването на главния редактор и издателя, т.е. моя милост, така и, ето сега, многото празници, в които пощите не работят. Списанието излезе навреме, в края на март, но по указаната причина разпращането му се забави, бе осуетено. Грешката е моя, че не организирах разпращането му, а разчитах на себе си, на скорошното си поправяне, ала, уви, това не стана както го предвиждах.
Книжката е от 176 страници, най-"дебела" до този момент, също така е в по-голям формат, също, както забелязвате, се върнахме към традиционния черен за списанието цвят на корицата. С корицата и формата си позволихме да експериментираме и сега, след като пробвахме всички размери, ще организираме допитване до читателите кой от тях им се вижда за предпочитане. Аз лично нямам виждане по този въпрос, за мен меродавно е мнението или оценката на читателите.
Редовните читатели на блога пък знаят, че тия дни предстои сключването на договор за сътрудничество в различни посоки с Философския институт към Академията на науките на Украйна, в частност и в съвместно издаване на сп. ИДЕИ на два езика, български и украински, с резюмета на английски и руски. Ще направим списанието като начало двуезично. Обсъждаме международното издание да бъде специализирано и чисто академично ("научно"), по-скоро философско, но досега издаваното списание ИДЕИ да бъде запазено в този си вид, според концепцията си, именно да бъде близко до човека, понятно, тълкуващо ония проблеми, които вълнуват съвременния човек. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар