Няма да пиша повече политически коментари. Казах каквото има. Тепърва ще се мисли и работи по тия проблеми. Нещата не са чак толкова отчайващи, както изглеждат на пръв поглед. Всичко трябва да се осмисли, изход винаги има. Стига да има разум. За жалост сякаш обаче точно това ни липсва...
Ще се опитам обаче тук, в нижеследующия текст, да потърся, сега-засега, изход и известно избавление от моята "лична ситуация", която не е по-малко объркана от общата, националната. Ето за какво става дума:
На 22 май, два дни преди националния празник 24 май, който е и ден на дейците на културата и образованието, към които принадлежа, и то в един и същ ден (!), и в едно и също време почти (!!), са насрочени и двете съдебни дела - и това, на което съм подсъдим (за обидни мисли, съдържащи се в моята книга Ние не сме тухли в стената!, заведено от образователна шефка), а другото заведено от мен, за отменяне на заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! - да, едното дело е насрочено за 9.00 часа сутринта, другото за 9.30 (!!!), аз на двете едновременно не мога, няма как да присъствам; като капак на всичко съм в период на следоперационно възстановяване от тежка операция, нямам сили да организирам защитата си, да ходя по адвокати и да понасям напрежението. Лекарите са ми предписали "пълен релакс", да не натоварвам организма си с нищо, но ето, вижда се, аз съм под постоянно напрежение.
Преди време писмено предложих на ищцата, завела делото за обида, да се споразумеем извънсъдебно и делото да бъде прекратено; в разговор с нея останах с убеждението, че тя е сякаш склонна да възприема една такава позиция, но ме прати да разговарям за всичко с адвоката й; напоследък имах доста проблеми (предимно здравословни) и все още не съм сторил това. Тия дни обаче, въпреки всичко, ще трябва до потърся този адвокат и да разговарям с него. Щото аз не мога да си позволя лукса да си наема свой адвокат. А ето сега решавам да напиша помирително писмо и до своята работодателка, която е ответница по заведеното от мен самия дело, което е с искане да бъде отменена нейна заповед за дисциплинарно наказание спрямо мен; ето какво решавам да й напиша и да й го изпратя още днес:
До Директора на ПГЕЕ-Пловдив
ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование
Уважаема госпожо Директор,
На 22 май т.г. е насрочено първото заседание на съда по делото, което е по мой иск за отменяне на Ваша заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Прочетох аргументацията на наетия от Вас адвокат, която буди доста несъгласия и алогизми. Държа обаче да Ви уведомя, че на 18 април т.г. преживях тежка хирургическа операция с оперативна диагноза "Хематома субдурале хроника хемисфери синистри", другояче казано, беше отстранен от черепа ми кръвен съсирек, предизвикан от кръвоизлив в мозъка в резултат на мозъчно сътресение, предизвикано от падане и удар на главата. В момента съм в период на възстановяване, в болнични до края на месеца (с евентуално продължение), като лекарите са ми предписали "щадящ централната нервна система режим", изключващ всякакво физическо и нервно-психическо напрежение. От само себе си се разбира, че в това състояние аз не мога да организирам своята защита, нямам възможността да търся адвокати за делото, не мога и непосредствено на присъствам на заседанието по здравословни причини. Като капак на всичко за същия ден е насрочено и друго дело, заведено от Вашата помощничка (помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив и синдикален лидер на организацията на КТ "Подкрепа"), именно дело за обида, понеже г-жа К.Стоянова е възприела като обидни някои мисли, съдържащи се в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). В така и така сложилата се ситуация решавам да Ви предложа следното:
Предлагам Ви като хуманитарен акт и като акт на човечност и на милосърдие да отмените своята заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", което ми наложихте през миналата година (срокът на това наказание и без това изтича след 3-4 месеца!) и на тази база да прекратим делото и да се споразумеем извънсъдебно и съвсем човешки. Смятам, че един такъв изход от делото е съвсем разумен и човечен, сиреч, продължаването на делото в настоящите условия, предвид тежкото ми здравословно състояние, може да се възприеме като антихуманен акт. Кои са мотивите ми да Ви предложа елиминиране на Вашата заповед за дисциплинарно наказание; ето ги вкратце:
Адвокатът Ви поддържа тезата, че по незнайно какви причини моя милост не се явява на работа на 13 и 14 септември 2012 г., т.е. аз абсолютно безотговорно и ирационално не идвам на работа в тия два дни. Заради което и съм бил наказан напълно "законно" и "справедливо" от Вас. Как обаче да възприемем едно такова поведение на човек като мен, който за 30 години няма нито един случай на подобна "самоотлъчка", а в случая се "самоотлъчвам" за цели два дена, при това без да си дам труда поне да звънна и да предупредя, че няма да идвам на работа по някакви лични причини?
Адвокатът Ви намира някакви мними противоречия в моите "писмени обяснения", писани веднага, в същия ден, 17 септември 2012 г., това е първия учебен ден, когато аз се явих на работа напълно спокоен и тогава именно ми дойде като гръм от ясно небе, че съм бил закъснял след отпуска, и то цели два дни, въпросните 13 и 14 септември (15 и 16 септ. са събота и неделя). В тия мои "обяснения" аз съвсем спонтанно се опитах да разсъдя и да проумея какво именно се е случило и как е станало това, че без да знам да се окажа в едно такова нарушение.
По-късно вече успях да осмисля и да проумея как всичко е станало. Ето моята теза.
Ден-два преди излизането ми в платен годишен отпуск Вие вписахте името ми в Заповед за дежурство за ДЗИ (матури), които трябвало да се проведат "след 20 август". Т.е. във време, в което аз трябваше да съм в отпуск. Заповедта ми нареждаше да съм "в готовност и на разпореждане" и щом се установи на кои дати ще се проведат тия матури, да ми се прекрати отпуска и да се явя за дежурство. Тогава, предвид това, че моя милост точно за този период имаше ангажимент от семейно естество (да транспортирам своята майка, инвалид със 100% инвалидност, в Санаториум, където тя трябваше да престои точно във въпросния период след 20 август до 4 септември, а пък аз в същия период трябваше да се грижа за своя брат, също инвалид, който живее с майка ми), аз Ви написах молба, с която помолих да бъда освободен от това дежурство поради невъзможност да го изпълня въз основа на вече посочените обстоятелства; Вие отказахте да задоволите молбата ми, понеже вече сте били изпратили списъка с дежурните учители в Инспектората. Това ми създаде страшни главоболия и усилия, успях въпреки всичко, с много трудности, да променя периода на пребиваването на майка ми в санаториума за друг период (от 1 септ. до 14 септ. включително), да се освободя по този начин за дежурство около матурите. И когато написах молба за излизане в платен годишен отпуск, аз посочих да бъда в отпуск именно в периода до 14 септември включително, т.е. да се явя на работа на 17 септ., което е понеделник.
Сега именно идва спорния между нас момент. Факт е, че в моята молба за платен отпуск датата "14 септ." е поправена на "12 септ.", а пък в заповедта, с която ми разрешавате да изляза в отпуск, и която се изготвя без да се връчва на служителя, е писана датата "12 септ."), което аз, разбира се, няма как да зная. Кога е направена поправката ли? Вие твърдите, че е направена в мое присъствие. Аз в един момент смятах, че нямам спомен за това; наистина ми се губеше този момент; приех, че е направена по-късно; сега преценявам, че даже и да е направена в мое присъствие, тогава именно, когато Ви я връчих тази моя молба, стана дума, че предвид ситуацията с ангажиментите ми по лечението на майка ми в Санаториум и във връзка с дежурството ми по повод на квесторството по ДЗИ (в периода 20 авг. до 2-3 септ.) аз моля да се явя на работа направо на първия учебен ден. Много Ви моля да опитате да си спомните за този детайл, който е възможно да Ви се губи от нашия тогавашен разговор: аз тогава поисках, един вид като компенсация за двата дни, в които щях да дежуря по време на платения си отпуск, да ми разрешите да се явя на работа направо за първия учебен ден; след като много настойчиво се опитвах да си спомня на какво се дължи моята абсолютна убеденост, че трябва да се явя на работа на 17 септ., успях да открия в съзнанието си спомена за този момент. Вие тогава ми разрешихте, като устна договорка, да се явя на работа на 17 септ.; не отричам, че този момент може да е избледнял и изчезнал от съзнанието Ви, Вие сте твърде зает с много грижи човек. Факт е обаче, че аз дойдох на работа на 17 септ. с пълната увереност, че не правя никакво нарушение, заради което след това да бъда наказван или дори уволняван; нима допускате, че аз мога да дойда на работа съвсем спокойно, знаейки при това, че точно в ония условия мога да си позволя разкоша да отсъствам изцяло неправомерно не един, а цели два дена?! Не съм такъв безотговорен човек.
Аз не съм юрист, но въпреки това зная, че не мога да разчитам пред съда на тия чисто психологически основания; но аз апелирам с тях лично към Вас, като човек към човека, и Ви моля да вникнете по-дълбоко в сложилата се ситуация, която има и един много съществен човешки момент; все пак ние сме хора, а не роботи или машини. Аз не разбирам какъв е смисъла Вие да получите удовлетворението, че сте права, а че аз съм в грешка или пък че съм грешен, да докажете, че съм безотговорен и пр. Е, да речем, го получите, осъдите ме, кажете, това ще Ви направи ли щастлива?! Прочее, държа да Ви съобщя, че цялата история за мен лично е един твърде любопитен казус, който има безкрайно ценен нравствен момент. Крайно съм заинтересуван като философ да разбера развитието и разнищването на казуса. Тук държа да кажа и следното, която, вярвам, може да Ви помогне да видите нещата и от друг ъгъл.
Когато Вие "ме изловихте" в тежко административно и дисциплинарно нарушение, а именно "самоотлъчка" от два дни и "проваляне на изпит на ученик със специални образователни изисквания", а също и "неприсъствие на педагогически съвет", тогава именно, на 17 септ. 2012 г., Вие това добре го знаете, нашите отношения бяха твърде сложни - във връзка с това, че Вие си бяхте позволила в края на учебната 2011-2012 г., и то два месеца преди края на учебната година, и то веднага след връщането ми от отпуск по болест, да ми отнемете цели 4 класа, т.е. да ме лишите от преподаване в цели 4 класа (!), аз тогава възразих, оплаках се на институциите, стана една крайно неприятна история, за която и двамата си спомняме с неприятни чувства. Та как смятате, възможно ли е тъкмо в онази сложна обстановка след историята с отнемането на тия 4 класа аз да мога да си позволя напълно съзнателно да отсъствам абсолютно безпричинно цели два дни от работа, знаейки много добре, че това е златен шанс за Вас най-накрая да ме изловите в тежко нарушение и дори да ме уволните от работа? Едва ли е възможно да се допусне, че съм чак толкова глупав - или безотговорен, нали така? Нима това не доказва тезата ми, че аз на някакви основания съм живеел с пълното убеждение, че Вие сте ми разрешила да се явя на работа на 17 септ., пък макар и на основанието лична и устна договорка с работодателя, което пък, от друга страна погледнато, показва и илюстрира, че аз въпреки всичко в оня момент съм вярвал на Вашата честна дума, имал съм Ви пълното доверие. Моля да си направите съответните изводи от този пункт. Те са важни. В тях се съдържа онази чисто човешка страна, към която аз искам да Ви обърна вниманието. И която според мен е решаваща. Тя в никакъв случая не трябва да бъде игнорирана, щото иначе всичко отива по дяволите. Ние преди всичко друго, преди даже и това, че сме директори или каквито и да било там, сме най-вече хора, човешки същества.
Аз не мога да скрия, че когато се получи гафа с "излавянето" ми в дисциплинарно нарушение, самоотлъчка и пр. в главата ми мина следната мисъл: Бог, този Велик сърцевед, дава златен шанс на г-жа Анастасова ето в този момент да покаже великодушие, да надмогне дребнавостта, чисто бюрократичния, административен, бездушен подход, да покаже човечността си - и дори да съм в нарушение, дори да ги нямаше всички други обстоятелства и договорки, дори и да съм направил "съзнателно" това нарушение, един вид да я ядосам и пр., тя да прояви личностното си превъзходство, да прости грешката и греха ми, и с този си акт да ми демонстрира, че като ръководител е над всички дребнавости, над отмъстителността, над "безпощадността", жестокостта, безчовечността и пр.
Да, помислих си това и, осъзнал какъв невероятен шанс Ви дава Бог, се възхитих на неговата премъдрост. Ето, макар че това не се случи тогава и Вие се подведохте, не видяхте нещата в тази нравствена и човешка, всеопрощаваща светлина, мина време, и се случи, че Бог за втори път Ви дава този същия шанс: да простите и да изчистите отношенията ни. Ето, аз преживях тежък инцидент, операция, дето се казва в такъв случай от хората, "едва-едва прескочих трапа", платих страшна цена за всичко със здравето си, дойде моментът на съдебното дело, и то две седмици след Възкресение Христово, и сега Вие пак имате този шанс: да простите, да покажете, че сте над първичния и безнравствен мотив за отмъстителност и за унижения на другия човек. Бог пак Ви дава този шанс, всеопрощаващият всичко наш благ и милостив Бог. Възползвайте се, ако обичате!
Аз само това мога да Ви кажа тук. Ще чакам с интерес Вашата реакция. Тя ще бъде много показателна. Иска ми се да вярвам, че един ден добротата, сърдечността, човечността ще възтържествуват над желанието за мъст, за унижение и унищожение на другата личност, която ни е ненавистна само защото не е точно като нас самите. Простете за нравоучителния момент, съдържащ се в това мое писмо, но аз съм професионално обременен с тия неща, знаете, преподавам етика, психология и философия на нашите ученици. Това донякъде ме оправдава, щото е моделирало мисленето ми.
Всичко добро Ви желая! Разчитам на добрината да ми отговорите все пак на това писмо. По здравословни причини не мога да дойда в училището и да разговаряме, въпреки че добре знам, че единственият разумен начин за уреждане на такива казуси е живият разговор, диалогът, споровете, съотнасянето на различните гледни точки.
13 май 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар