Приватизацията, извършена от Костов, изряза туморните образования от тялото на българската икономика и има огромен оздравителен ефект

Един приятел от Фейсбук ми зададе въпрос, свързан с това за кого да гласува; поиска едно разяснение, свързано с българските истории от т.н. "преход"; отвърнах му ето как, а преди това ви давам и точния му въпрос:

Иван К.: Здравей! Може ли едно въпросче: знам, че Костов е добър стратег и политик, кой 90-те го накара да продаде предприятията или просто е бил заплашен от чужди страни? И аз бих гласувал за него просто исках да знам. Извини ме за въпроса.

Ангел Грънчаров: Аз съм описал всички тия неща в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), там можете по-подробно да се информирате. А тук накратко: за т.н. приватизация, извършена от правителството на Костов (те най-хубавите предприятия, доколкото такива е имало изобщо в "социалистическа България", бяха вече заграбени, присвоени от другарите-комунисти, които за една нощ се преобразиха в "капиталисти"!), и при това трябва да се знае, че Костов продаде най-лошите, губещите предприятия, които бяха натрупали огромни дългове, та затуй следва да се знае, че тия губещи предприятия, тежащи като воденичен камък на българската икономика, бяха продадени и ликвидирани поради икономическата логика и необходимост; това има ефекта на хирургическо изрязване на туморните образования на тялото на българската икономика, т.е. има огромен оздравителен ефект, благодарение на който икономиката ни беше поставена на здрава основа (частната собственост), което беше жизнеспособно оцеля, което трябваше да загине, щото не можеше да се адаптира и да оцелее на пазара, загина.

Вярно, имаше в оня период и безработица, но нещата в един момент потръгнаха, имахме 10-тина година растеж, чужди инвестиции, хората почувстваха напредъка, България стана достойна да влезе в Европейския съюз. Но, за жалост, следващите управници на България (Царо, комунистите, Боко, които са три лица на все една и съща комунистическа и ченгесарско-олигархична същност) се оказаха и крадливи, и некадърни, пропиляха огромни шансове, и ето, вече 12 години България все повече затъва и оправяне не се види.

Затуй пак дойде момента, в който само Костов може отново да даде тласък на развитието на България към просперитета, към окончателното откъсване от кризата. Но тук вече всичко зависи от избора на гражданите. Ченгесарската пропаганда на комунистическата олигархия и мафия, изпитваща кошмарен страх от връщането на Костов в управлението, направи нужното да сатанизира Костов и много хора се поддадоха на лъжите, клеветите и инсинуациите.

Но има и разумни хора, които отново и отново го подкрепяме, защото наистина само премиерът-реформатор на България не само знае как се върви към просперитета, но и умее практически да впрегне държавната машина да заработи в интерес на народа, а не на мафията, не на комунистите и на мутрите.

Тъй че приватизацията, извършена от кабинета Костов, изряза туморните образования от тялото на българската икономика и има огромен оздравителен ефект. И спря грабежите на мафията от източената, от обезсилената икономика от ерата на комунизма. Това трябва да се знае, тази е истината - колкото и да е неизгодна тя за грабителите на България и техните политически слуги - комунистите, гербоваците и цялата останала сволоч (ДПС, АТАКА, Янета разни и пр.).

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo