Христос възкресе!
Г-н Грънчаров. Година след година, докато вековете и хилядолетията изтичат през пясъчния часовник на Мирозданието, тия слова, прошепнати или изречени с висок глас, бележат надеждата на човечеството. Пред очите на поколения хора се явява оня бял силует, поел с окървавени нозе към Голгота, към кръстната смърт, за да измие нашите грехове и да възкръсне за живот в тържествуваща бяла светлина.
Това видение е нужно до болка на измъчения български народ, който година след година, десетилетие след десетилетие страда под гнета на недостойни управници и носи тежкия кръст на страданието, несгодите, униженията. За да изживее блясъка на духовното си и национално възкресение, народът ни трябва да поеме по нови пътища.
Духовници, политици, благотворителни организатори напътстват българите да бъдат смирени, да страдат в покорство, да обичат враговете си и да прощават за стореното зло. Те напомнят, че това е ядката, сърцето на учението Христово.
Нека не забравяме да направим разликата между смирение и примирение. Смиреният човек живее и се труди за щастието на другите, за доброто на своите братя и сестри. На него са му чужди алчността, егоизма, измамата, корупцията, надменността и честолюбието. Той никога не казва АЗ, а, вместо това, изрича НИЕ. Не изтъква своите заслуги, нито очаква да възпеят добрите му думи и дела. Ето за такова смирение е говорил Исус.
Не мисля, обаче, че Синът Божи е учил на примирение. Много са словата и делата Му, с които е показал, че човекът и неговата хармония и добруване са над всичко, че злото трябва да се руши с огън и меч, че отровният плевел на егоизма, лицемерието и арогантността трябва да се изтръгне до корен. Спомнете си как прогонва наглите търгаши от Храма Господен. Не забравяйте как заклеймява лицемерните фарисеи и казва, че е дошъл не с мир, а с огън и меч. Когато Го укоряват, че лекува и дава на учениците си жито на Сабат, той отговаря, че Сабат е за човека, а не човекът за Сабат. Говори, че ново вино не следва да се сипва в стари мехове. В привидно покорния съвет към хората да се подчиняват на властниците, Кесаревото кесарю, Божието Богу, се крие истината, че кесарят, властникът не е Бог, че нему не се дължи онова смирение, покорство и любов, които дължим на Господа.
Значимото и най-съкровеното в учението на Исус е ЛЮБОВТА, любов към ближния, към праведника и грешника, към добрия и злия, към целия народ. Може ли да обича робът? Не, на любов и разбиране е способен само истински свободния човек. Робът е подъл, страхлив, лаком, лицемерен и е далеч от Царството Божие. Само свободният човек е способен на искрена любов към ближния, на прошка и разбиране и негова е пътеката към Божието царство. Затова, бъдете смирени, но никога робски примирени.
Прощавайте на ближния си седемдесет пъти по седем, но ако се покае за злините си и потърси доброто и светлината. Обичайте враговете си, но не и делата им и мрака, на който служат. Тогава и само тогава ще усетите вятъра на промяната, в душите ви ще засияе Божията светлина и ще чуете истинския глас на Учителя, нашия Господ.
Времето да спасим себе си и ближния, да поемем към светлината е дошло. Нека на светлия ден на Възкресението се помолим за възкресение и възход на народа български!
Паула Лайт - 06.05.2013 г.
Здравейте, уважаема г-жо Лайт,
Во истина вокресе! Благодаря Ви за чудесния анализ, който си позволих да публикувам в блога - та да се прочете от колкото се може повече хора, от колкото се може повече българи. Изцяло споделям истините, които се съдържат в него. Казала сте ги, написала сте ги пределно ясно и най-категорично. По-добре от това не могат да бъдат казани. Благодаря Ви много за честта че ми ги изпратихте - та да мога да ги препредам и на читателите на моя блог - и също така на моите приятели във Фейсбук.
С уважение: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар