Вчера във Фейсбук, по своя си обичай, публикувах кратка реплика, колкото да предизвикам известна дискусия - или да заостря вниманието на приятелите си към даден сериозен по моето възприятие проблем. Ето какво написах и ето твърде интересната реакция: оказва се, че нещо твърде важно изобщо не се осъзнава от хората; та значи написах там следното, а пък по-долу можете да прочете безкрайно интересната реакция, по повод на която ми се наложи тази сутрин да дам още едно важно според мен разяснение:
И какво излиза сега? ГЕРБ получи 30,74% от гласовете. Оказва се обаче, че също 30,74% (какво съвпадение?!) пропаднаха - това бяха гласове за малките партии, които не минаха 4% бариера. Тия гласове по закон се преразпределят за влезлите, от тях ГЕРБ ще получи най-много.
И в крайна сметка какво излиза: "победата" на ГЕРБ е мародерска, той ще получи даром (със "законна кражба") голяма част от депутатските си места!
Нима това не е едно "законно мошеничество" - и една "законна измама"? То мутрите нали и само това знаят де, какво друго да очакваме от тях?!
Това написах вчера. Под него пише: Димитър Вълков, Elena Ignatova Kostadinova, Neviana Eugenieva и 12 други харесват това. А ето и коментарите, те са само два, което показва много: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
16 коментара:
Е хайде сега да отворим дискусия за избирателни системи. Тя би била безкрайна.
Не съществува абсолютно справедлива и оптимална избирателна система. Избирателният закон в момента е такъв, че наистина „облагодетелства” големите партии за сметка на малките, невлезли в парламента. Някои може да възприемат това като „несправедливо”, но има ред контрааргументи.
Ако искаме напълно „справедливо” разпределение на мандатите, най-добре е да се гласува по пропорционална система без праг и така всички партии да са парламентарно представени (впрочем дори най-пропорционалната система не отразява 1:1 народния вот, но това е друга тема). Така парламентът би бил точно огледало на народния вот, но по всяка вероятност би бил безкрайно фрагментиран, с много парламентарни групи и отделни депутати без ясни мнозинства.
Мажоритарните системи пък изкривяват още по-силно народния вот. Там една партия с няколко гласа по-малко в национален мащаб от друга може да няма нито един депутат! Е това не е ли „крещящо нарушение на народния вот”?
Само че би трябвало да се запитаме: каква е целта на демократичното управление – да се формира парламент, който максимално точно да отразява народната воля, или парламент, в който да има ясно мнозинства и така да излъчи силно правителство?
Всъщност по-важно при демокрацията не е да се излъчи народно представителство, което 100% да отразява нагласите на хората, а да се даде възможност на демократичните институции да работят, да може да се сменя правителството без насилие и да има силни, дееспособни кабинети. Не е толкова важно и решаващо вотът на хората да се отразява по максимално „справедлив” начин в парламента. Затова се стига и до такива „несправедливости”. Интересно например защо англосаксонците до днес не са се отказали от максимално „несправедливата” мажоритарна система, която силно облагодетелства големите партии за сметка на малките.
Но както казах, това е безкраен спор.
Подмяната не ще спря промяната! Затишието е предвестник на идващата буря... Проблемът е да се намалят щетите само до нужното разрушаване, за да се освободи тенденцията за желаното съграждане!
Ако демокрацията, както показва думата и понятието, е власт на народа, то Парламентът трябва да отразява и съдържа в себе си възможно най-адекватен израз на народната воля, на волята на отделните части на народа. Там представителите на народа вече могат да общуват и да се договарят и да съставят силни мнозинства и правителства. Глупост е това, че ако Парламентът е "фрагментиран", демокрацията ще боксува; ще видите сега как "нефрагментираният" Парламент, който тази избирателна система ни сервира, ще е значително по-лош и неефективен от предишния, който беше значително по-"фрагментиран"...
Разбира се, че е възможно един фрагментиран парламент да излъчи силно правителство, а един по-еднороден да не може, но това би било по-скоро изключение. По правило е добре да има по-малко и по-големи фракции.
Всъщност предполагам, че Вашето становище е продиктувано най-вече от огорчението, че ДСБ ме успя да мине бариерата от 4%. Разбирам и споделям Вашето разочарование, че ДСБ не е вътре, но това са фактите. Една автентична дясна партия в момента в български условия с оглед на цялото противодействие на мафията, зад която стои Москва, явно не може да разчита на повече от 3%.
Както казах, тази дискусия е безкрайна. Демокрация наистина се превежда като власт на народа, но всички знаем, че това е една наивна и романтична представа, защото в действителност не „народът” управлява, а през повечето време бива управляван. Само в момента на гласуването за миг участваме активно в политиката, макар че всеки отделен глас няма почти никаква тежест.
Всъщност по-точното определение на демокрацията не е народовластие, а както се изразява Карл Попър - тя е начин за смяна на управниците по мирен път, без кръвопролитие, което при другите системи е невъзможно. Това е нейният централен белег. Конкретната техника на мирната смяна не е толкова важна, важно е да е мирна и това най-добре става чрез избори.
Ако наистина е толкова важно народната воля да е максимално адекватно отразена, най-добре е да няма парламент и правителство, а всички решения да се вземат от целокупния народ на референдуми. В древна Атина е имало и днес в Швейцария например има такава директна демокрация, но и там нещата не са доведени до крайност. Впрочем в Швейцария жените доскоро (до 1971!) нямаха избирателни права. Ето една голяма „несправедливост”. Следователно половината от швейцарските граждани не са били представени в парламента. Това обаче не пречеше на швейцарската демокрация да функционира образцово. Виждаме, че „адекватното” отразяване на народната воля съвсем не е решаващо. Важното е да се намери механизъм, който да позволи на демократичните институции да функционират максимално добре, а това невинаги се постига са максимално точно отразяване на и без това разтегливото понятие на „народната воля”.
А крайното решение би било във всеки дом да има терминал за гласуване и по всяко време по всеки въпрос всеки да изразява мнението си, като натиска едно копче. Със съвременната техника това не би било проблем. Само че това по ред причини би било контрапродуктивно, дори да би било технически възможно.
Интересно защо в най-великата демокрация Съединените щати елементите на директната демокрация са сведени до минимум. Там даже президентът не се избира пряко от народа, а от делегати, които при това не са длъжни да се съобразяват с волята на избирателите, макар че това, разбира се, се случва рядко. Освен това в Америка понякога се случва кандидат за президент да получи мнозинството от народния вот, но поради особеностите на избирателната система, на които няма да се спирам, друг кандидат да получи мнозинството от гласовете на делегатите и да стане президент. Така например Ал Гор през 2000 г. спечели в национален мащаб около 500 000 гласа повече от Буш, но само 266 срещу 271 гласа на делегатите, които избират президента, и загуби. Ето една голяма „несправедливост”.
Между другото спомнете си изборите от 1997. Тогава ОДС спечелиха 52,3% от гласовете, но след толкова критикуваното от Вас преразпределение на мандатите в полза на големите партии цели 57,1% от мандатите в НС, което даде на Костов едно още по-комфортно мнозинство и така по-голяма сила за провеждане на реформите. В този случай „крещящото нарушение на народния вот, на принципите на правото и на елементарната справедливост” доведе до изключително благоприятни последици за България.
Ето с тези редове на т.н. от мен Хлопаща дъска и г-н Цитат, поради
недопустимите му, според моето и на Румен Бърцов мнение - анонимност = безличностност, страхливост, недостойност, а оттук и = неморалност
- съм абсолютно и напълно съгласен.
Защото са истинно правилни.
Законът не може да е абсолютен,
а е относителен изразител на справедливостта, на морала, на волята, на когото и на който да било.
Дори само поради една много проста, но божествено пръкната, налагаща се и определяща причина, а именно:
затова и защото - причините,
подтиците, волите, желанията, движещите сили на явленията, на животите и в живота на когото и да било и на която и да било личност, вид,
формация, популация или обществена организация - са безкрайно много.
А затова, и защото, дори приоритетните сред тях са толкова много - ВНИМАНИЕ! - колкото е посилно за съответното съзнание да ги отсени, да ги раздели, да ги определи, да ги назове и да се съобрази най-
ефективно с тях в своите: житейска стратегия (теория) и в своите действия (практика)...-:).Нали така чоджум...
15.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Господин Грънчаров, няма как Конституционният съд да се меси, при положение, че всичко се случва точно според закона и то такъв какъвто е приет преди 20 години и непроменен в частта си за 4% бариера от никой, включително и мнозинството на СДС.
И още нещо- нищо не се преразпределя- гласовете за партии под 4% не се преразпределят, а просто пропадат и се взимат само пропорциите между гласовете за партиите над 4% бариера- това и проф.Константинов го е казвал неведнъж и аз като човек с образование в областта на математиката и физиката мога да го потвърдя. Закона е бил ясен още преди изборите и всяка партия е трябвало да си преценя по-отговорно шансовете. Вина за невлизането на истинските десни имат истинските десни, които не са провели анализ на риска от оставане под 4% и мерки за минимизирането му. Казвам го с дълбоко прискърбие, тъй като съм неприятно учуден как точно примерно ДСБ (за които гласувах както винаги) се отнесе толкова лековато към този проблем и това при положение, че Иван Костов (доколкото знам) има второ висше образование от математическият факултет на СУ и би трябвало да знае, че понякога се налагат и пресмятания. Така че вината за удавянето е на самите удавили се ...
Тезата на "г-н Хлопащата дъска" не издържа и най-елементарна проверка: по досущ същата, да речем, в името на "висшия народен интерес" може изобщо един ден да се отменят изборите и да се обяви, че една-единствена партия ще ни управлява, и тогава хем няма да "трошим излишни пари" за избори, хем вечно ще добруваме, хем "народът няма да се дели на партии" и т.н. Т.е. тезата му е изцяло антидемократична. Повтарям: демокрация значи власт на народа. Изобщо да не ми усуква тук с работите в Англия... на англичаните тяхната система (мажоритарна) им харесва и тя е работеща, а нашата, виждаме, съвсем не е проработила, а пък в условията на нарастващи антидемократични и прокомунизационни настроения е крайно вредно да умуваме като дървени "философи" за "великите предимства" на съществуващата у нас система; даже конституционният строй у нас не работи, нашата Конституция е твърде лоша, най-лошата от всички възможни...
Грънчаров, след 23 години ти се сети, че трябва и законите да се четат. Сега, когато ги четеш, ще е хубаво ако можеш и да откриеш кой ги е създал и най-важното, кой ги е одобрил и приел в Народното събрание. Защото само така ще можеш да проумееш кои предадоха БГ в онази далечна 1990-1999г. Там е заровено кучето! А ти се върни назад и виж какво си писал и одобрявал тогава.
Преди няколко седмици, "бащата" на БГ конституцията ревеше с крокодилски сълзи, когато протестиращите я горяха и стъпкваха. Тя му била като "родно дете". Но именно тази конституция е гаранта на управляващите да са несменяеми и да могат да крадат законно. Прав си, имаме най лошата конституция, и най тъпото е, че за да се промени трябва "специално" събрание, наречено "велико". Пълен идиотизъм!!. И когато ти дават примери за англосаксонците, наистина ще е хубаво да ги преосмислиш, преди да плюеш като "ранен глиган". Защото именно те са най-свободолюбивите хора, от които трябва да се учим и да правим като тях.
Законът за финансиране на партиите чел ли си го??? Змаеш ли, че всяка партия влезла в парламента с 4% гласове, получава по 5 лв и 24 ст на минута?? Да, именно на минута, и ако умножиш 4 години по 365 дни по 24 часа по 60 минути по 5.24лв ще получиш парите които ще получи всяка една партийна централа от Държавният бюджет. Не ме разбирай, че съм против финансиране на партиите! Напротив, трябва да има такова, но в нашият случай това не е финансиране, а грабеж, на фона на една учителска заплата, каквато получаваш ти примерно. Но когато писах за тези "детайли" и ти и другите "интелектуалци" по различните блогове се нахвърляхте като настървени кучета да ме критикувате. Сега се сети. Не е лошо. По добре късно, отколкото никога. И не забравяй, "дявола е в детайлите". Помни и търси детайлите.
И ако ДСБ искат да се върнат на "бял кон", и ако те наистина милеят за БГ и за народа, именно тези "детайли" ТЕ са длъжни да изкарат на "бял свят", да го "сдъвчат" хубаво и да ги представят на народа. Защото "детайлите" са много, а те си мълчаха през всичките тези години и си пълнеха касичките.
"Сфащате ли сега за какво става дума?! Продължавайте да си мълчите... мълчете си, сякаш сте... говеда, а не хора!"
Тази сисрема с прераспределението на гласовете е през целият 23-годишен преход.
Та и аз пък да ви кажа всички сте говеда,ма всички.
А пък е това пробвах кат коментар под интервюто с Иван Костов във фрога да пльосна "да изцапам килимчето",но неми се получи,понеже с именце си мое не анонимно пробвах,именце ми дет на вси ви идва непоносимо в безочливи лъжечовешки оченца.
""Това вече не е моя грижа. Не е моя битка." - Най после Г-н Костов.Мат'ряла "българи юнаци" мрази личности като Васил Иванов Кунчев,Стефан Стамболов и прочее.Обича да си им резва главите ,за да ги "подравнят" на по себе си,мразят да "стърчи" нещо над собственото им мижитурство,засенчва им пълзенето нискостеблесто буренясало."Не става въпрос за думи, а за факти. Аз казвам факти, а те са такива.".А сега поради либса на други за "подкастряне" наред е бат Бойко,дет не чу "мръсният Костов" - "патило та знае",а предпочете хвалебствията на Бареков и подобни."
Румен Бърцов ,мразен все така от вси,непоносимо ви да ви се казва Истината право куме у очи,у лъжливите ви очи.Амин,на Бог пък нему съм "проблем".
Глупаво е да бъда обвиняван в антидемократичност, защото твърдя, че не съществува оптимална, абсолютно справедлива, единствен и уникална избирателна система. Има много книги и учебници по избирателно право и системи, а също и материали в интернет, запознайте се с тях.
Българската избирателната система е една от възможните. Може някому да не харесва, но тя в никакъв случай не е антидемократична. Аз съвсем не я защитавам, всичко е отворено за спор и критика. Не може обаче да се каже, че проблемите на България идват единствено от избирателната система. Тя е най-малкият проблем и е наивно да се мисли, че нейната промяна с магическа пръчка би могла да реши проблемите на страната. Между другото ако в България се гласуваше мажоритарно, ДСБ никога нямаше да види парламент.
За вас „народната воля” май е един вид обсесия и изглежда сте един вид „радикалдемократ”. Явно не сте се задълбочили достатъчно в теорията на демокрацията, поради което за вас тя се свежда изключително до възможността за гласуване, гласуване, гласуване от страна на всички и всяко.
Ако обаче сте последователен, би трябвало да включите ВСИЧКИ граждани в това всеобщо волеизявление, а това би означавало например и децата. И наистина на базата на какво децата са изключени от избирателния процес? А какво е отношението Ви към задължителното гласуване?
Моето становище е, че изборите, разбира се, са централни за демокрацията в нейното западно разбиране, но тя съвсем не се изчерпва с тях. По света е пълно със държави и например посткомунистическите са такива, в които има уж свободни избори, но въпреки това те са само формални демокрации.
По избирателната система може да се дискутира, но според мен по-важно е друго: радикалната демокрация в дългосрочен план има склонността да деградира и да се изражда във власт на тълпата. Йозеф Шумпетер неслучайно е казал, че когато става дума за политически решения и гласуване на избори, мисленето на хора става първосигнално и афектирано. Те мислят и действат по начин, който в собствената им област на знание биха обявили за инфантилен. Затова мисля, че е важно в демокрацията да има и някакви АРИСТОКРАТИЧНИ елементи като противовес. При това нямам предвид непременно някаква наследствена родова аристокрация, а институции като например горна камара на парламента (сенат) и т.н. Освен това ако в България имаше образователен ценз на изборите, ДСБ щеше със сигурност да е в парламента. В старите демокрации обаче би било обратно – там за десните партии гласуват по-необразованите хора от провинцията. (А ако изборите се провеждаха само в центъра на София, ДСБ щеше да е правителствена (не харесвам израза „управляваща”) партия.)
А иначе поставеният от Вас казус е интересен от философска гледна точка: и наистина, какво би станало, ако един ден парламентът с мнозинство реши, че изборите се отменят. Или пък ако с мнозинство гласува на правителството законодателни пълномощия. Или пък ако с мнозинство назначи пожизнен диктатор? Още повече че такива случаи в историята е имало, например в Германия след 1933. Хитлер идва на власт чрез повече или по-малко свободни избори, но след това отменя изборите и получава от парламента извънредни пълномощия. Вие като радикален демократ, за когото волята на народа е свята, би трябвало да приемете всички тези решения, защото те са взети от мнозинството народни представители, избрани на свободни избори.
Бих добавил и това: трябва да опитате да се примирите с факта, че ДСБ по една или друга причина не успя да влезе в парламента. Московските стратези не заслужават емоции, а хладнокръвен контраанализ на своите сценарии и действия.
Слабият резултат на ДСБ може да се дължи на много фактори (макар че един е основен), които подлежат на анализ, но да се обвинява избирателната система при всичките й недостатъци е безсмислено. Ако прагът беше 1%, 2% и т.н., ако нямаше праг и т.н. – ако, ако… ако котката беше кон, щяхме да яздим нагоре по дърветата.
Въпреки всичко България може да се гордее с това, че макар и за кратко 1997-2001 обърка плановете на Русия. Всъщност това е основният проблем на посткомунистическите страни – че все още се контролират от Москва. Ако си имахме работа с наистина местни, български комунисти, отдавна да сме ги смачкали като карфици. Въобще развитието в България не бива да се разглежда изолирано, а винаги в контекста на всички посткомунистически страни и московската стратегия за тях. За да цитирам (отново) един друг, не по-малко омразен на Кремъл политик – Михаил Саакашвили: «Грузии противостоит огромная сила (= Русия)» Аналогично „Болгарии и ДСБ противостоит огромная сила.” Кремъл по подобен начин се отърва от Саакашвили и сега виждаме, че Бидзина Иванишвили обещава „не само да нормализира, но и да възстанови братските отношения с Русия.” Всъщност обаче българският народ, макар и с помощта на КГБ, сам си навреди, като на даде на ДСБ повече шансове. На Костов нищо му няма, той така или иначе е влязъл в историята като един от тримата най-добри български премиери след 1878. Другите двама са Стамболов и Цанков.
Е, молодец ты, такой большой манипулатор бе, г-н Хлопаща дъска.Ма много голям манипулатор бе.Чудя се откъде да подхващам и да те разобличавам.
То бива истини смесени с откровени небивалици в твоите стройни изречения, но пък чак толкова - не бива.И си им вярваш, а.Какъв фантасмагорно-фантастичен свят си си изградил и ни приобщаващ към него.Бравос.
Чета те с истинско удоволствие, но даже не се питам дали Румен Бърцов ти се хваща на небивалиците, които се опитваш да ни внушаваш.
Знай, че можеш да разчиташ на "пропускливост" през нашите съзнания на твоите манипулативни, фантазно-нереалистични-дъскохлопатии и то никога
без съответното им строго претегляне за истинност, само и единствено през подписа им с твоето светло именце.
Няма ли го то.Няма пропуск чоджум.Нали не ни се сърдиш.Има си хас.
17.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Е, молодец ты, такой большой манипулатор бе, г-н Хлопаща дъска.Ма много голям манипулатор бе.Чудя се откъде да подхващам и да те разобличавам.
То бива истини смесени с откровени небивалици в твоите стройни изречения, но пък чак толкова - не бива.И си им вярваш, а.Какъв фантасмагорно-фантастичен свят си си изградил и ни приобщаващ към него.Бравос.
Чета те с истинско удоволствие, но даже не се питам дали Румен Бърцов ти се хваща на небивалиците, които се опитваш да ни внушаваш.
Знай, че можеш да разчиташ на "пропускливост" през нашите съзнания на твоите манипулативни, фантазно-нереалистични-дъскохлопатии и то никога
без съответното им строго претегляне за истинност, само и единствено през подписа им с твоето светло именце.
Няма ли го то.Няма пропуск чоджум.Нали не ни се сърдиш.Има си хас.
17.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Хубаво е да става дискуссия, за това са интернет и форумите.
Не мисля, че пиша небивалици и че съм манипулатор. Според мен изложенията ми са логични, рационални и аргументирани. Съзнавам обаче, че за повечето хора те поне в първия момент са странни и шокиращи, не би могло да бъде другояче, защото силно се отличават от стандартните, конвенционални и според мен повърхностни и често съвсем погрешни анализи в медиите.
Мисля, че трябва да се запитате в какъв свят живеем – в света на Фукуяма и „края на историята” след падането на комунизма, в света на – условно - американския анализатор Робърт Кейгън, според когото „историята се е завърнала”, защото вече е ясно, че Русия и Китай не са станали истински приятели на Запада или в един свят, в който историята никога не си е тръгвала, защото рухването на комунизма е само трик, за да бъде поставен Запада на колене чрез измама и дезинформация. Лично аз мисля, че е верен третият вариант. Какъв ще изберете Вие, си е Ваша работа. Само че който поне малко от малко познава комунистите и методите им, няма да е далеч от мисълта да възприеме N 3.
Западняците са пълни безхаберници и нищо не разбират. Хората от Източна Европа са горе-долу наясно, че техните страни все още се контролират от комунистите и Москва. Това, което обаче не виждат, е ГОЛЯМАТА КАРТИНА, а именно, че комунистите разширяват своето влияние и в старите демокрации.
Между другото по Вашата логика даже бихме могли да заподозрем Вас в манипулативност, защото аз точно това очаквам от комунистите – да игнорират, изопачават или осмиват моите тези именно, за да прикрият, че някой е прозрял истината. Само че не съм параноик, който навсякъде съзира заговори и неприятели и не го твърдя.
Публикуване на коментар