Блогът ми е нещо като медия; да, персонална, лична медия е моят дневник. Чете се в целия свят обаче, чрез него моите мисли и моите преживелици стигат до хиляди хора, надявам се, в написаното от мен те да намират известен смисъл, който да им помогне на тях самите. По този именно начин в личностното се съдържа "общочовешки значимото", в преживелиците на човека, на отделно взетия човек се съдържа именно човешкото или дори човечеството. Защото всеки от нас е образ на човека, е носител на човешкото, на човещината, на човечеството дори. Погубим ли човешкото у себе си, сме го погубили в някакъв смисъл изобщо...
Индивидът е мястото, фокусът, в който се пречупват прекалено много лъчи, той е средоточие, където можем да открием богатство от смисъл. А чрез вникването в проблемите на другия човек, в съпричастността си към него, ние се идентифицираме, сиреч, разпознаваме по-добре самите себе си. В това аз виждам смисъла на писането в моя блог, писане, което се старая да е на едно по-високо, философско ниво. За мен като философ това писане е израз на всекидневната ми душевна потребност от занимания с философия; да, затова аз пиша всеки ден, не за нещо друго. Моят живот е моята философия, животът ми е философия, а философията ми е животът. Пишейки, аз живея - удостоверявам, че съм жив... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Не се съмнявам,
че ще се защитите достойно пред съда
уважаеми г-н Грънчаров,
въпреки сериозните си възстановителни здравни проблемми.
Основният Ви аргумент е, че в книгата си "Ние не сме тухли в стената! Есета за освобождаващото образование." покрай многото истини за нашето образование сте отразил и истината за лицето Камелия Стоянова: помощник директор на ПГЕЕ-Пловдив, но същевременно и председател на профсъюз Подкрепа в същото училище. А именно, че на ума, на тази госпожа му липсва елементарната разсъдъчна способност, щом тя в пълно съгласие с него, а не с ума на колегите си, се е съгласила да заеме втория си високо отговорен пост в ПГЕЕ.Който, обаче и уви не е следвало в никакъв случай да заема, ако е имала здрав и нормален разсъдък.
Защото вторият й пост - и не очевидно, а очевадно ! -предпоставя, обуславя и неминуемо влиза в недопустимия конфликт на интереси, когато следва да го изпълнява честно и почтено, с нейния първи пост в ПГЕЕ.
Според очевидната длъжностна характеристика на който втори пост, тя е била длъжна да защитава трудовите Ви права пред директорката на същата гимназия.
Само, че не само не ги е защитавала, ами ги е и предавала, и ги е недопустимо потъпквала.Т.е. в трудово-правния спор, в който тя е била задължена от първия си пост да защити директорските интереси, а с втория си пост да защитава Вашите интереси тя е защитила интереса диктуван й от нейния първи пост и от нейната административна ръководителка - директорката на ПГЕЕ, а не Вашия.
Без никакво значение за този обвинителен наказателен казус къде е истината по казуса за трудовите права.
Т.е. - кой е кривия и кой е правия по него.
Която липса на въпросното значение се потвърждава и от съда с това, че е насрочил двете дела в един и същи ден - 22-ри май 2013г., с половин часова разлика.
Точно толкова, колкото приблизително, че даже и често много по-кратко - трае едно съдебно заседание.
Ето защо г-жа Камелия Стоянова не е имала и няма правото да се обижда на истината, че не й е стигнала разсъдъчната способност, когато недопустимо се е съгласила да заеме поста председател на профсъюз Подкрепа в ПГЕЕ-Пловдив, след като е знаела, или е била длъжна да знае, че с неговото истинно, честно и почтено изпълняване неминуемо ще попадне в конфликт на интереси при изпълнението на задълженията си по своя първи пост в ПГЕЕ.
По тази същностно важна причина тя и губи делото си за обида.
Но ! Щото сме в България, нали.
Ако половин часовата разлика, г-н Грънчаров, означава не това, което споменах по-горе, а съвсем другото нещо:
А именно, че г-н адвоката на двете противни страни, имащ солидните връзки в съда, "го" е помолил и "съдът" послушно му е изпълнил молбата двете дела "случайно" да са - не, само в един ден, но и с въпросната силно, ама много силно подозрителна и даже издайническа половин часова разлика между тях (която би облагодетелствала и Вашия адвокат, но не и Вас самия).
То ще е и съвсем ясно тогава кой ще обжалва решението, не само по едното, ами и по двете Ви дела.
Но тогава неминуемо би се показал безсрамно и ще лъсне недопустимо, и нечий маймунски задник...
Сещаме ли се, ние българите - КОЙ!
А защо ще го търпим!?!
Успех и горе главата дълбоко уважаеми г-н Грънчаров.
16.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Господин Грънчаров, ще си дотроши главата в правосъдната ни система, за което накрая ще трябва да дава и пари и ще усложни финансовото състояние на семейството си в близките години. В съда няма истина и морал.
Добре.Може и да си потроши главата в правосъдната ни система г-н Ангел Грънчаров,
защото в нея, видите ли - нямало истина и морал, но пък
защо и на какви основания ще си я: "дотроши".
Да попитаме анонимния оракул.
Ами, ако току виж в споменатата система има и истина, и морал.
Пък току виж и истината, и законът, и справедливостта, че и моралът накрая, но
всъщност - на първо място - вземат, та възтържествуват.
Още повече, че в моето предположение, т.е. - спекулация има грешка в правописа.
Показваща, според Фройд, че то не е вярно.
Ами да, може на състава по второто дело да е известно, че г-н Ангелов има трудово
дело в същия първоинстанционен съд и естествено - кога е насрочено то.
Може от съображение за улеснение на страните и без да е сезиран от никоя, от тях, съдът
съвсем не случайно, а по човешки и разумно да е решил, да насрочи второто дело в
същия ден и във възможния по-близък час до часа на заседанието по първото дело.
Може ли.Напълно нормално обяснимо и е възможно.
17.05.2013г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар