Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 18 май 2013 г.

Текстовият запис на един безследно отзвучал апел към помиряване


Ето текстовият запис на казаното в това клипче:

Добър вечер! Часът сега е 23.45. Намирам се в болницата, в Хирургиите, Пещерско шосе, Пловдив, 12-ия етаж. Вече съм тук пети ден, в четвъртък ми направиха операция, петък, събота, неделя, понеделник, пети ден. Завърши вече петия ден, утре, живот и здраве, шестия ден.

Така. Искам да направя нещо като призив, бих казал призив за вразумяване, тъй като попадането ми в болница тоя път съвпадна със, знаете, с навечерието на един най-трагичен, хем трагичен, хем не, празник на възраждането, възкресението и т.н. Да, възраждането на живота, възкресението и пр. Все още, разбира се, има доста време до светлия, трагичен също така християнски празник Възкресение Христово. Та искам в тази връзка да кажа няколко думи.

Стана така че попадането ми в болница също така съвпадна с достигането до мен на известието, значи бях известен, че помощник-директорката на училището, в което работя, която също така е и лидер на синдиката, в който членувам, ме е дала под съд за няколко пасажа, за няколко мои мисли, в които съм изказал някакви критични мнения за нейното поведение, за нейните преценки за нещата и т.н.; тя се била почувствала дълбоко обидена, бил съм я обидил. Аз сега няма да търся точните цитати, аз ще ги публикувам в блога, от които най-много са я обидили, днес дадох в блога си линк към есето, което най-много я е възмутило; то е посветено в някакъв смисъл на нея, по-скоро на държането й на едно синдикално събрание, на което моя милост беше обругана по недопустим начин, а пък събранието беше превърнато в нещо като „трибунал” или „народен съд” над „злостния народен враг Ангел Грънчаров”, да, и такива неща се случват в нашето болно време. Това е есе от една моя нова книга за образованието, която се нарича НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!, а пък подзаглавието на тази книга е „Есета за освобождаващото образование”. Та аз до скоро не знаех че съм даден под съд, за първи път в живота ми се случва такова нещо, за мисли в моя книга да бъда даден под съд. Разбира се, може човек да се обиди, книгата ми не е издадена в някакъв грамаден тираж, и ето сега, след като съм вече даден заради нея под съд, се получава една значително по-голяма гласност, явно обидената или засегнатата персона смята, че това няма да й навреди, напротив, предполагам, ще й вдигне по-високо нивото, тя иска чрез съда да си даде един свой реванш на попрището на умствената активност, на умственото превъзходство и т.н. Само наистина е малко интересно и странно все пак възпитатели на младежта, каквито сме ние, тя е инженер, преподава специални предмети, аз съм философ, значи ние да доказваме един другиму или кой до каква степен е напреднал, казахме, на попрището на интелектуалното развитие. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров ,не си ли чул приказката "не бий шантав човек по главата ,щото може да му дойде акъла".
Бре Гранчаров ,ти сигурен ли си ,че главата си удрял ??? Ако "ДА" ,питай докторетебрей "абе докторе,кат човръникахте из таз кратуна моя,имаше ли нещо вътре,от това сивото дет му викат мозък" - кат мен да питаш тъй де,сега казват на "пациента",да си знай "болезнената истина".На мен тогаз ми я спести "чичко доктор"!
То и при мен малко по сложно ,щото много пъти удряна кратуна ми,пък нийде в "научните литератури" не казано пояснение на приказката "ако да кажем,случайно нямало акъл,пък дошел,после дали пак отишел,пък пак дошел".
Брей ,ако да предположим първо ти удряне в "кратунка" и съ окаже "имало от туй вещество сивичкото",нел да ти дошел "акъла" ??!! В съ МислЪ - незнайш ли пък ил някой нел ти разкажувал що и туй нящо "комунизъм" и има ли нещо общо с "За това дело дал живота си Сократ, ето, сега и аз имам шанса да покажа, .."
Милим,кво рече "че истината и за съвременните хора все нещо значи." - ма коя ,"Истинската Истина",при това за е те баш сегичка за съвременните "хора БГ".
"внушил си е, но няма страшно и т.н."
Така ми са вика постоянно,от всеки на когото понеча да покажа фактите !
Аз на Майче ми Свята когато и "дойде като гръм от ясно небе" "новината",не тази дето,че и "песачинки",пък АЗЪ рекох "неможе да са песачинки,нямаш температура,друго ще да е,да не чакаме докторското предписание да пиеш аповете цели три дена",Истината и казвах,цялата ,не "благородно",щото Тя така ми викаше от дете "Гледай ме в очите и кажи Истината,Сине".Пък е само тя така си беше,а "хората" ми викат,щот неможел съм да говоря с "хората",та АЗЪ щение имам,да говоря,мъ "тоя си е втълпил",така се ми се вика,никой пък съ не намира да му се намери щение с Фактите да говори.
Времената са други,не сократови !Мен още 2009 г.,после Христос Воскресе,не 23 март,след "астро настъпилата пролет",когат Тя си "Отиде" Ми бе пояснено от "в името на закона и морала" че незнам на кой свят съм,та знам от тогаз,та да ти кажа и ти да знаеш !
Румен Бърцов

Ангел Грънчаров каза...

Бърцов, да те попитам нещо: ти освен за себе си, за друг човек можеш ли да мисли, а, българино? Щото гледам все за себе си мислиш и пишеш, та затова питам, от научен интерес, не заради нещо друго, най-малкото пък да се заяждам... интересно ми е, моят "предмет" е българската душа, нали знаеш това?