В тия толкова вълнуващи дни на кипящата по улиците и площадите на България възхитителна юнска революция, в които изцяло съм отдаден на нейните емоции, отвреме-навреме се сещам, че трябва да не изоставям и своите лични битки за истината и справедливостта, а именно съдебните дела, които водя било като обвинител, било като... подсъдим (съден съм за "неправилни и обидни мисли" в една моя философска книга, а ме съди помощник-директорката на учреждението, в което работя, която "по съвместимост" е и моя синдикална лидерка!). Ето, тия дни неумолимо тече 7-дневния срок, в който аз трябва да напиша и да предам в съда своите "писмени обяснения" до съда по делото, в което аз съдя работодателката си - за отмяната на неправомерно издадена одиозна заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Хем съм в болнични, в които трябва да си почивам и психически, и физически, евентуално да се възстановя от тежка операция, хем трябва да понасям огромно напрежение във връзка с тия дела, в които, както е тръгнало, ще ми мине лятото - понеже другата страна така и така не прие многобройните ми призиви да се помирим, да се споразумеем и да прекратим делата. Тази сутрин съвсем не ми се пише този документ, но времето изтича, и затова, с пълно отвращение, както се казва, сядам да го пиша; да видим какво ще се получи; ето:
До Районния съд в гр. Пловдив
ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ С МОЛБА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛ
от страна на Ангел Иванов Грънчаров, ищец по дело №...
Уважаема госпожо Съдия,
На протеклото на 20 юни първо заседание на съда по това дело съвсем не бях удовлетворен, тъй като не ми беше дадена възможност да изкажа и да защитя своята позиция; бях прекъсван почти на всяко изречение, сякаш уважаемият Съд във Ваше лице очакваше да говоря само това, което е угодно на другата страна, а не това, което мисля - или както аз виждам нещата. Ето сега искам да изкажа писмено своята гледна точка по иначе крайно лекия за отсъждане казус, който обаче, благодарение на игричките на другата страна, обещава да бъде изтълкуван съвсем превратно, изопачено; аз обаче продължавам да вярвам, че българският съд, да се надяваме, се интересува най-вече и единствено от истината, правото и справедливостта, не от нещо друго, нямащо отношение към тях.
Ще бъда пределно лаконичен. Истината не се нуждае от никакво украсяване, доизкусуряване, усложняване, тя е пределно проста.
Аз действително не се явих на работа на 13 септември 2012 г., четвъртък, а се явих на работа на 17 септември 2012 г. Два дни, именно 13 и 14 септ. съм бил, тъй да се рече, в "самоотлъчка", според тезата на защитата на моята работодателка. Възниква въпросът: защо не съм се явил на 13 септ. 2012 г., защо съм отсъствал тези два дни? Наистина, интересно е да се разбере: защо?
Нека да разсъждаваме заедно. Тезата на г-н адвоката на моята работодателка е: този г-н Грънчаров не се е явил на работа "неизвестно защо", "заради едното нищо", "ей-така, само и само да стане скандал", тъй като, както сама се убедихте, той се постара да "обоснове" и да "докаже", че моя милост е била добре известена, че трябвало да се яви на работа на 13 септ., положително е знаела, че е трябвало да се яви на работа в този ден, но въпреки това, неизвестно защо, вероятно по някакъв съвсем суетен субективен каприз, все пак не се е явила. Тази теза, очевидно, е абсурдна и нелепа, защото все пак трябва да има някаква причина да не се явя на работа на 13-ти септ. - и съвсем спокойно да се явя на работа на 17 септ. (понеделник), именно, на първия учебен ден за тази учебна година. Когато именно аз и се явих на работа, изобщо не подозирайки, че е трябвало да бъда на работа на 13 септ., т.е. бидейки в пълната увереност, че отпускът ми е свършил на 14 септ. включително.
Разумните същества не правят нищо "ей-така", съвсем без причина; ако допуснем това, в нашият живот мигом ще се възцари абсолютен хаос. Ние действаме, ръководейки се от съзнание, действаме по съзнателни мотиви и причини. Между впрочем, за 30 годишен стаж на нивата на родното образование моя милост никога не е била наказвана по подобен повод: да закъснея за час дори с няколко минути, камо ли пък изобщо да не се явя на работа цял ден - или дори два дена! Уверявам Ви, не съм се явил на работа на 13 септ. по причина на това, че съм искал да бъда уволнен или наказан с предупреждение за уволнение, та после да мога да обжалвам това пред съда; не, чак такъв скандалист и авантюрист не съм - и не мога да бъда. Моите нравствени принципи не ми го позволяват.
На какво обаче се дължи това мое съзнание, че отпускът ми е до 14 септ. включително, ден петък? Аз не мога това да съм си го "просто ей-така въобразил", то си има своите основания. Ето тук е коренът на толкова лесната загадка. Защото ако аз бях имал дори и минимално съмнение, че трябва да се явя ден или два дни по-рано, нищо не ми пречеше да звънна на директорката и да попитам, все пак живеем във века на най-развитите комуникации. Прочее, интересен момент е и този, на който никой не обърна внимание (на мен пък не ми беше позволено да говоря по него!), а защитата на работодателката ми най-старателно отбягваше и още отбягва: защо след като е трябвало да се явя на 13 септ. и дори съм бил необходим в този ден за провеждането на изпит никой, повтарям, никой от толкова загрижените директори не счете за нужно да вдигне телефона и да ме потърси, да ме попита как съм, защо не се явявам на работа, ето, бил ме чакал един ученик за изпит, налагало се било да дойда и пр.?! Да, наистина е много интересно защо не съм бил потърсен в оня толкова съдбовен момент. Мълчанието на администрацията в тези два дни на моята "самоотлъчка", ако бъде изтълкувано правилно, може да вдигне завесата на цялата загадка около този наистина любопитен, ала иначе крайно прост съдебен казус.
Аз, за разлика от (хипо)тезата на другата страна ще издигна теза, която не поражда толкова неудобни и останали без отговор въпроси; теза, в която всички моменти, ненамерили отговор досега, си намират собственото, точното място. Ето как стоят работите.
Аз наистина на молбата си, с която поисках да изляза в платен отпуск, написах "14 септ." като краен срок, в който завършва отпуската ми. Както е известно, на моята молба директорката собственоръчно е поправила числото "14" на "12"; нека сега не обсъждаме това в мое присъствие ли го е направила или не, този момент, в контекста на цялото, не е толкова съществен. Приемеме, че го е направила в мое присъствие. Неоспорим факт също така е, че заповедта, с която този отпуск ми е разрешен, е написана значително по-късно от деня, в който аз вече бях излязъл в отпуск, че тя не ми е била връчена и пр. Да приемем, че аз съм знаел, че трябва да се явя на работа на 13 септ. и все пак не съм се явил на работа в този ден. Защо ли?
Свидетелката на защитата на другата страна, именно секретарката на административната служба на училището, призна, че тя съвсем не знае какво ние сме се договорили в кабинета на директорката. Аз на делото Ви предадох копие на моя молба до директорката, с която моля да бъда освободен от дежурство по ДЗИ в периода 20-30 август, по семейни причини, на която директорката е написала резолюция "Не!". Ето във връзка с това разговаряхме. Аз помолих в разговора ни в директорския кабинет г-жа Анастасова заради това квесторско дежурство по августовските матури като компенсация да ми разреши да се явя на работа едва на първия учебен ден. Тя ми отвърна, че няма проблеми, предвид семейния проблем ми разреши това. Формалностите оставаше да уредим едва когато се върна на работа. Аз повярвах на честната й дума. Смятам, че доверието между служител и работодател би следвало да е пълно. Изобщо не съм подозирал, че в първия учебен ден г-жа Анастасова вече ще има съвсем друга версия. Не съм могъл и да предположа, че ще ми бъде скроен толкова лесен капан.
В тази връзка, както сама забелязвате, уважаема г-жо Съдия, се налага г-жа Анастасова да бъде призована като свидетел по делото, защото единствено тя, под клетва, може да потвърди или отрече твърденията ми; вярвайки в нейния безупречен морал, аз съм убеден, че тя няма да подведе уважаемия Съд; това никога не мога да го допусна. Тъй че официално моля г-жа Анастасова да бъде призована като свидетел по това дело, тъй като е пряк участник в казуса, който уважаемият Съд разглежда - и по който трябва да вземе решение, изцяло съобразено с истината.
Пред уважаемия Съд също така ми се иска да помоля г-жа Анастасова да отговори и на такъв въпрос: вярно ли е това, че в последните две години тя най-усърдно търсеше повод или сгоден случай, та да ме накаже и дори уволни? Защото този момент, спора ни около издадената заповед за дисциплинарно наказание, е само бегъл щрих, отделен и не толкова значим момент от общия контекст, в който се разгръщат нашите наистина твърде сложни отношения. И без разбирането на който този отделен момент по никакъв начин не може да бъде схванат в автентичната си, в истинската си светлина.
Е, най-сетне, с активното участие на г-жа Анастасова като активен "сценарист" и "режисьор" на целия случай по моята така изненадваща и за мен самия "самоотлъчка", този повод да бъда уволнен или дисциплинарно наказан беше намерен. Него не й го поднесе обаче милостивата съдба, знаем, съдбата рядко ни поднася подобни, чакани чак с такъв силен копнеж дарове; той, разбира се, беше сътворен. Това вече бляскаво обяснява защо моя милост изобщо не е предполагала, че трябва да се яви на работа на 13 септ., че съвсем спокоен, неподозиращ нищо и в най-празнично настроение аз се явих на работа на 17 септ., когато като гръм от ясно небе ми дойде удара от страна на кажи-речи сияещата, не скриваща радостното си вълнение директорка: "Грънчаров, защо не се яви на работа на 13 и 14-ти? Защо от цели два дни си в нарушение, в самоотлъчка?! Аз това вече изобщо не мога да ти го простя; този път ще бъда безпощадна!!!"; също така защо когато на 13 септ. съм бил нужен за провеждането на изпит с ученик с т.н. "специални образователни потребности", директорките "изобщо не са се сетили" да ми звъннат и да ме повикат, за да не чака напразно този ученик; защо също така аз не съм се явил на така дълго чакания от мен педагогически съвет, на който исках да направя важно изказване, а също така и защо от мен толкова старателно беше скрита датата на този съвет, независимо от усилията ми да я науча (за което питах специално по телефона и по скайпа и един главен учител, и една помощник-директорка, но въпреки това съвсем не успях да науча тази дата: сякаш този съвет трябваше да се проведе едва ли не нелегално!) и т.н. Всичко си заема точното място в рамките на тезата, която точно съответства на истината, което, разбира се - и за наше щастие! - съвсем не може да се каже за построенията, имащи за цел да дадат реванш на лъжата, измамата, коварството и заблудата.
Това исках да кажа и напиша. Радвам се, че ми дадохте възможност спокойно и свободно да развия тезата си. За мен единствено истината има значение, вярвам, че това е точно така и за уважавания Съд. Убеден съм, че е така.
25 юни 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:
(подпис: А.Грънчаров)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар