ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

вторник, 25 юни 2013 г.

Хапчетата на Сидеров се доставят чак от Москва!



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Посочете ми поне един политик от цялото посткомунистическо пространство, чийто конци да не се дърпат от Москва. Впрочем посочете ми и някой от останалия свят, който да е независим от Кремъл и с ужас ще установите, че не са чак толкова много!

Ангел Грънчаров каза...

Иван Костов. От българските политици. Филип Димитров сякаш също. Други не мога да посоча.

От посткомунистическото пространство, признавам си, съм затруднен. Юшченко. Саакашвили. Качински (тоя дето беше убит, полският Президент). За други не се сещам...

Анонимен каза...

Между другото забележете АБСОЛЮТНО АНАЛОГИЧНАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ЧЕХИЯ в момента, вкл. намеренията на Русия да строи там атомна централа, както в перспектива и в Полша и Унгария. Много важно е в Източна Европа да гледаме отвъд ръба на чинията на собствената страна, защото тогава се вижда, че един център движи и координира нещата и той, разбира се, се намира в Москва.

Анонимен каза...

Иначе обобщено можем да кажем: тези игрички, надхитряния и т.н. ще продължат, докато Москва не завърши започналия през февруари т.г. процес на поредно преформатиране на българското политическо и парламентарно пространство окончателно по свой вкус.