Сидеров направо се държи като... неудържим; прави, външно погледнато, глупост след глупост, щото така, като него, наистина не бива да се държи - и не се държи - нито един политически деец; защо ли го прави, каква цел преследва? Обясняват ни: луд е, не е добре, психясял е, лош характер има и други такива; не е така обаче, не бива да ни задоволяват такива несериозни обяснения. Нищо не е случайно в този живот, стига да разбираме поне малко нещата. На едно място прочетох коментар, в който силно се подценява "фактора Сидеров"; разбира се, наложи се да възразя; ето по-долу моето възражение, а след него можете да видите и иначе привлекателно и умно звучащия коментар, който обаче предлага да се държим със Сидеров сякаш е "немирно дете", което пък според мен е крайно опасно; ето, четете:
Сидеровчо изобщо не е "болен", нито пък е глупав или луд, напротив, много опасен е; той е платен провокатор, който има в момента поставена от работодателите си (от Москва) следната задача: с всички сили да работи за пълната дестабилизация на страната, да провокира конфликт, ексцесии, да сблъска кой с когото може, българи с турци, с цигани, с гейове, с каквото и да е, важното е да се окървави народното надигане, протестиращите да бъдат представени като разбойници и какво ли не още все от този род. Тъй че, повтарям и предупреждавам: Сидеров е много опасен! Той затова се държи така предизвикателно, сякаш е онбашия на България, сякаш е уполномощен представител на Русия по управлението на Задунайская губерния. Според мен, ако имахме прокуратура, тоя подпалвач на война и на предизвиквател на кръвопролития трябва да загуби за миг имунитета си и да бъде подведен под отговорност за целенасочените му действия по взривяване на гражданския и народностен мир! Откъде-накъде Сидеров безнаказано ще се впуска като бясна кучка да лае и крещи срещу мирно протестиращи граждани и да им търси сметка какво говорят, какво искат, какво правят и т.н.?! Незабавно той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност за крайно провокативното си, яростно предизвикателно и съвсем противоправно, незаконно държание спрямо мирно протестиращи граждани! Ако някой друг се държеше като Сидеров, отдавна да беше вече окошарен в кауша, как така само на него ще му прощават всичко?!
И това трябва да бъде направено скоро, за да не стане късно. Трябва да се иска от Цацаров да направи длъжното, защото иначе и той влиза в сидеровия сценарий. Работите хич не са безобидни. Не трябва да прощаваме, да бъдем снизходителни към такива яростни врагове на младата българска демокрация като Сидеров. Който, разбира се, не е нищо друго освен провокатор на руска служба, той с всички сили обслужва руския имперски интерес по дестабилизиране на страната - с оглед да бъде променена гео-стратегическата й ориентация по посока на Северна Азия и Москва, а не по посока на Европа...
Много одобрявам такива адекватни коментари:
Ivaylo Dinev: "ВНИМАНИЕ! Болен Сидеров се опитва да отвлече вниманието към себе си. За трети пореден път протестите завършват с негови провокации. Или някой му плаща или е на сериозни наркотици. Няма нужда да се занимаваме с него. Смажи глупака с мълчание. Политици като него се хранят от вниманието, което обръща народа към тях. Нека го игнорираме. Имаме по-важни задачи от това да се нахъсваме срещу един лумпен, който загуби дори собствените си гласоподаватели. Колкото повече се занимаваме с продажници като него, толкова повече губим от основното, а именно - да изметем олигархията, да създадем условия, които да възпират корупционните схеми, мутрокрацията и преяждането с власт. Нека утре от Витошка да поемем отново към Парламента. Защото ще постигнем нещо само ако блокираме централна София. Защо пък не да окупираме площада пред сградата 24 часа?"
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар