Москва изпробва от някое време три алтернативни модела за подкопаване единството на ЕС и за откъртване на негови членове или кандидати за асоцииране. И за привличането им в Евроазиатския митнически и пр. съюз разбира се.
Единият московски проект се отнася до Украйна. Вторият е Грузия. Обект на третия е България.
В България в момента се осъществява с още по-крайни средства онова, което от две години се прилага спрямо Украйна - манипулиране на вътрешнополитическата ситуация там по такъв начин, че фактори от самия Евросъюз - искрено загрижени или напротив, негласни московски марионетки - да почнат настояват за замразяване (на членството, както е при България - или на асоциирането както е при Украйна).
Т.е. положението и в двете страни засега се развива в печеливша за Москва посока - колкото пО се екстремизират събитията и колкото пО отвратителни за Европа стават вътрешно-политическите нрави, толкова по-доволни могат да бъдат в Русия, защото предупрежденията на европейските фактори са напълно в духа на Кремъл: замразяване на членство, санкции (в частност) срещу България (както се обсъждаха и срещу Унгария наскоро) са точно това, което върши работа на путинската клика.
Затова може да се очакват нови изстъпления на московското творение "Сидеров" с надеждата за още по-сурови реакции от Брюксел (който няма печеливш вариант).
Печелившият вариант за България би бил разбира се един - но той бе пропилян на 12 май - осигуряване на стабилно парламентарно мнозинство за сили извън днешната тройна коалиция, сили, които са признати в Европа и които сами са заявили про-западната си ориентация и се придържат към нея.
(Написа: Milen Radev)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар