

Една дама, учителка, казва се Mihaela Staikova, е поставила на страницата УЧИТЕЛИ във Фейсбук един твърде важен въпрос, на който се опитах да отговоря пределно искрено и честно; той касае въпроса как се одобряват учебниците от Министерството на образованието и науката; вече всички, дори и министерските чиновници и дори самите министри признават, че съществуващите у нас учебници са крайно лоши, което иде да покаже, че съществуващата система за одобрението им, за писането им, за публикуването им е крайно порочна - и се нуждае от незабавни промени; да, ама кой да промени тази система, която, явно, е доста изгодна за всички облагодетелствали се от нея. Моя милост пък е един "нарушител на системата", един "престъпник", аз не се подчиних на нейните изисквания, а съвсем свободно си написах и издадох (на свои средства) цяла една поредица от учебници и помагала по предметите, по които преподавам; та от позицията на моя опит отговорих на тази госпожа на нейния тревожен въпрос; ето сега и въпроса, и отговора: (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар