Издаваното вече пета година (от групичка български философи, психолози, историци, социолози) философско списание ИДЕИ, както и можеше да се очаква, получи признание в една чужда страна, но съвсем не, разбира се, в България. Аз вече писах в този блог за отношенията ни с украинските философи от техния Институт по философия към Академията на науките на Украйна, с които подписахме договор за съвместно издание на международно многоезично и чисто академично приложение на списание ИДЕИ; работата по този проект напредна твърде много, с украинските колеги уточнихме всички най-важни въпроси и скоро ще започнем подготовката на първия брой на това издание. Искам тук да публикувам откъси от писмо на философа Константин Райда (който е инициатор и главен двигател на нашите съвместни проекти от украинска страна), в които ще проличи неговата оценка на списание ИДЕИ и на някои от откриващите се перспективи пред него в резултат на сътрудничеството ни; а по-долу ще публикувам и своето писмо до него, понеже ми се иска да дам един по-широк израз на задоволството си от това, че нашите усилия са на път да родят едни наистина добри плодове:
Доброе утро, дорогой Ангел! У нас сейчас правда ночь, но читать письмецо Вы будете, наверное, уже утром, поэтому: доброго Вам утра, отличного здоровья и хорошего настроения!!!
... Что касается языковой политики и публикации в теперешнем Вашем прекрасном журнале: есть разная политика периодических изданий. Иногда приглашают печататься ведущих ученых из других стран, переводят их статьи на язык издания журнала, или печатают на языке оригинала (если политика журнала - издания позволяет это делать и это интересует читателей, платят авторам гонорар или нет - по договоренности с автором). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар