Като че ли Стамболов го е казал за нашите дни, а е писано преди толкова години, в последното му писмо:
... И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство. Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ сольта"?
А ето сега и цялото писмо, от което съм взел този показателен откъс:
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК СТЕФАН СТАМБОЛОВ, София, 26 – и юний 1895 г.
„Драгий ми приятелю, както знаете, депутацията на чело с митрополита Климента е пристигнала в Петербургъ да положи венецъ на гроба на императора Александръ III и въ същото време да предложи условията за погубванието на България. Княза се радва, че депутацията е била приета и вярва, че чрезъ нея той ще получи признаванието си. Той е готов да направи всякакви отстъпки стига само царя да се съгласи да го признае. И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство.
Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ сольта". Народа не е виновенъ ни най-малко въ тези низки пълзения; само водителите са отговорни. Отъ Македония малко новини имаме още, ако и няколко чети отъ по 10-15 души да са преминали границата. Тукъ въ София се съставлява една чета отъ около 400 души, но не е още готова да тръгне. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
10 коментара:
Нека да припомним на любознателния читател за какво точно става въпрос в писмото на експремиера Стамболов./Не го припомням на Грънчаров, излишна работа, той многократно е показвал , че не познава българската история и че винаги е готов да си я сложи на оная работа, щом му е изгодно да прокарва лъжливите си тези./
Става въпрос за неимоверните усилия на правителството на К. Стоилов /1894 - 1898/ да извади страната ни от жестока международна изолация. И първата крачка от тези усилия е именно делегацията в Петербург /1895 г./, по случай кончината на Александър Трети, начело с митрополит Климент. Първата положителна реакция на тази стъпка идва от Лондон, където вече гледат с доверие на руската политика на Балканите.През февруари следващата година екзарх Йосиф кръщава престолонаследника Борис по православен обряд , като за кръсник е избран Император Николай Втори. С тази церемония се възстановяват отношенията между България и Русия и това признаване дава основание на Запдните сили и на Турция да признаят княз Фердинанд за законен български владетел.
Всъщност тове е най-големият външнополитически успех на К. Стоилов и пробив на България, предшествал обявяването на независимостта през 1908 г.
Пропусна нещо, другарю Колю: българската делегация начело с митрополит Климент е била приета от царя едва когато до Петербург е дошла вестта за успешното убийство на "злодея Стамболов"; чакали са докато убийците, платени от руски шпиони, да свършат своето пъклено дело, и едва тогава са приели депутацията...
"... убийците, платени от руски шпиони, да свършат своето пъклено дело, и едва тогава са приели депутацията..."
Колко пъти съм ти казваш да имаш малко уважение към историческите факти?
На 15 юли /3-ти по стар стил/1985 г. македонстващи, начело с Михаил Ставрев - Хальо и посичат по най-жесток начин Стефан Стамболов на улицата, и след три дни той умира в жестоки мъки . Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - негов бивш съратник и приятел /Стамболов е избил почти всичките си най-верни съратници!/. Друго обяснение е , че Стамболов пада жертва на непримиримото противоборство между двете враждуващи македонски организации - вътрешните и върховистите.
Болните мозъци обаче винаги виждат дългата ръка на Русия. /При подобен повод миналата година Грънчаров беше писал "дългата ръка на Москва", без да съобрази елементарния факт, че тогава Москва не е била столица на Руската империя!/
Москва и Петербург са били двете столици на Русия, таваришч Колю.
Убийците на Стамболов са вдъхновени от руско злато; глупости са тия работи, че убийците са убивали за отмъщение заради Паница; точно тоя факт, че депутацията на Климент не е била приета от царя докато до Петербург не идва депешата, че "работата е свършена, тиранинът-злодей е мъртъв", издава, че убийството на Стамболов е организирано от руски шпиони. То, прочее, е толкова угодно за Русия, че руснаците са поставили като условие за нормализацията на отношенията с България отстраняването на Стамболов. Както и сега поставиха като условие отстраняването на Костов (засега само от Парламента) - условие за "новия етап на българо-съвет... пардон, руската дружба"...
Господин Грънчаров- аналога Костов- Стамболов е доста неуместен- всеки историк занимавал се с биографията на Стамболов ще ви каже, че Стамболов има доста повече общо като произход/ тъмни моменти в биографията преди началото на политическата кариера/ стил на поведение и говорене с Бойко Борисов и доста малко общо с Костов. Да не говорим за авторитарните забежки. Неуместно е да се сравнява човек с две висши образования и твърде възпитан във всяко отношение като Костов със Стамболов, който има доста меко казано сходно на поведението наричано днес мутренско преди да стане премиер и е имал изказ и поведение в стил Борисов.
Не приемам Вашата преценка. Тя само показва, че хар-хабер си нямате що за личност е Стефан Стамболов - щом дръзвате да го сравните с Боко Тиквата. Стамболов е личност от необичайно висок за България мащаб, той е съавтор на Ботев в поетична книга, държавник от такава висока класа, че менте-политиканти като същия този Боко не заслужават да му носят бастуна; докато политик и държавник като Костов напълно естествено е да бъде сравняван със Стамболов, понеже и двамата извършиха фактически едно и също велико дело: откъснаха България от орбитата на Руската империя и я свързаха неотделимо с европейския жизнен свят...
Сравнението на управленията на Борисов и Стамболов е съвсем приемливо с две уговорки:
1. Борисов и неговото управление нямат нито една от положителните черти на стамболовото управление /протекция на българската икономика, укрепване на държавността, борба срещу битовата престъпност, защита на българскита национални интереси от попълзновенията на Турция, Русия и Запада/.
2. Борисов и неговото управление притежават всички отвратителни черти на стамболовото управление /разюздана корупция, преследване на политическия опонент, назначаване на некадърни партийци на важни държавни постове/
Неслучайно огромна част от българския народ възприема побадата на К. Стоилов и падането на Стамболовия режим като нов 3-ти март.
По подобен начин /вярно, с по-малко ентусиазъм/ ние, българите приехме падането на Борисов от властта.
Доста е прав ананимникът по-горе.
И как силно проличава некомпетентността на Грънчаров!
Та нали Стамболов прави далаверите с Поплуканов и продават кожи и месо на руската армия по време на войната. Каравеловата шайка, която именно и предава Левски и неговата организация за да има война, през която и война те натрупват огромни състояния. След войната започва и голямото преразпределение. Между другото, ситуацията след Освождението е доста сходна с тази след 10 ноември. И в двата случая се преминава през незаконна приватизация. И в двата случая имаме грабеж на национални богатства от шайки крадци.
Преди Освобождението всичко е било собственост на един султан, преди 10 ноември всичко е собственост на една партия.
И в двата случая грабежите стават под мотото че уж "мразят русия", но и в двата случая ставаме абсолютни васали на русия.
Интересно е, че русофилщината явно още не може да прости - и никога няма да преглътне! - всичко онова, което най-великият български държавник Стефан Стамболов направи за България; онова, което той направи, е причината България все още да я има на картата на Европа. Още го мразят, още го хулят, още го клеветят, ако могат, пак биха го убили - а са минали повече от 120 години от онова време. Това и обяснява дивата злоба, която същите тия мерзавци изпитват и срещу съвременният следовник на делото на Ст.Стамболов - премиерът-реформатор на България Иван Костов.
Публикуване на коментар