Днес решавам да пиша за... доматите и за... кучетата. Не, не за бездомните кучета ще пиша, ще разберете за кои; за едни по-интересни кучета ще пиша. За едни човешки, екзистенциални кучета искам да кажа нещичко. Искам да разкажа нещо за тях, нещо, което прилича на нещо като притча. Философска притча. А за доматите... прочее, да започвам, направо да кажа за какво става дума, без да го усуквам повече.
Минавам тия дни с колата си покрай борсата за зеленчуци, намираща се на края на село Лозен, Пазарджишко. Зад самата борса са градините, където растат доматите. Няма никакви разходи за транспорт. Цените - по-високи от тия, дето са на пазара в Пловдив. При това всички търговци (някои от тях може и да са производители) са се наговорили и навсякъде цената е все една и съща, личи си по етикетчетата, при това е доста висока. Минавам покрай редицата, гледам, никой не ме подканя да си купя. Гледат ми сеира. И чакат да видят колко ми е акъла - и дали ще мине номера им при мен. Правят си тест за интелигентност с мен, пустите му селски търговци; доста са хитри и нагли обаче. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
Не е само себестойността проблем. Прекупвачите не работят с по-малко от 30-40 ст. печалба на килограм. Ако нещо струва 40 ст, значи 30 са за прекупвача, който почти не носи рискове.
Сравнете изкупната цена - 40 ст. с тази на пазара! Колко е разликата?
Diso Dyankov
Подобна храна следва да е много евтина. Хората, които си имат двор и отглеждат нещо. Примерно овошки, лук, чесън, домати ако щете в един момент се чудят какво да правят своята продукция- При нас примерно само от едно дърво -зарзала си правим компоти, сладка, ракия понякога и пак има много плодове с различно качество, което не може да се оползотвори и буквално хората си подаряват помежду си, каквото им е излишно. Ако вземем примерно копъра в супермаркета връзка копър струва някакви стотинки, ама при нас се саморазсява и е буквално плевел- никакви грижи не изисква. При възрастни хора няма и кой да събере продукцията, а тия които не посещават редовно земята и имотите си-в такива дворове съм виждал превъзходни ябълки с подбрани сортове и обгрижени от агроном, които просто се скапват-тъй като няма кой да ги събира и обработва. Диви череши в запустяли дворове дават сума ти продукция- екологична, вкусна, без за дървото да се грижи никой. Човек трябва да се докосне до земеделския сектор и природата за да види истината.
Yavor Savov
Има много просто решение. Производители, игнорирайте прекупвачите! Организирайте се и си продавайте директно продукцията на пазара! Не всеки по отделно, а чрез упълномощени от вас производители! Това е въпрос на организация, вижте и чуждият опит! Това ще бъде добре, не само вас, но и за нас, купувачите!
Vasil Ovtcharov
Така е, г-н Овчаров, винаги има начин, винаги ще му се намери чалъмът, както казват наште комшии, турците. Не става с реване или мърморене, а трябва да се помисли и да се реши проблемът. Който реши проблема, ще спечели. Просто е. Печелят тия, които не се вайкат, които не са мърморковци, а смело решават проблемите...
Пазарната икономика е много чувствителна. Ако има корупция , картели тя става по-лоша от плановата икономика.
Публикуване на коментар