Защо не учим българските деца как да бъдат самостоятелни, активни, предприемчиви и богати?

Ето още един отзив по предизвикалата доста полемики публикация Когато някъде с някого постъпват нечовешки, в негово лице поругават самата човечност..., в която се разказва за това как бе уволнен от работа колегата от ПГЕЕ-Пловдив Калин Христов:

Явно тази Анастасова безчинства и грешките й се роят. Избрала е момента никой да не се пречка - учениците са във ваканция, колегите - в отпуска. Сега е време да се освободи от всички прозрели що за човек е тя самата. Така постъпва и Соня Киркова от Хуманитарната гимназия (позната повече като гимназия "Харлем шейк"). Ако кадърният и мислещ учител не се съгласи с предлаганите от нея дребни екстри, т.е. не може да бъде купен с предлаганото от нея унизително, ала спокойно съществуване и продължава да я напада на всеослушание на съвети и да върви пряко волята й, намира начин да го изхвърли. Колко персонал и учители си заминаха от там обидени, разплакани и повече не стъпиха в това училище!

Да се надяваме на инспекторат и МОН е безсмислено, на адвокат - може би да, тъй като му се плаща. Така вървят нещата в страната ни...

То и образованието ни отговаря на изискванията на миналия и на по-миналия век. Сега образованието ни само подготвя наемни работници, плащащи данъци, чрез които държавата ги краде много, ама много. Докато станат безпомощни болни пенсионери, ако фондът не изчезне някъде...

Не да работиш на някого, а да имаш фирма, също така знания по счетоводство и умения за движене на пари трябва да учат в училището. Произвеждаме, умни, образовани, но бедни и нещастни хора. За какво им е изобщо всичко, или почти всичко, което учат в училище?!

Разбира се че са прави учениците, когато казват, че излизат неподготвени за живота. Едно добро училище би подготвило децата да пристигат при тях и в държавата потоци пари. И да се пенсионират и осигурят с пасивни акции на 30 години, а не когато се амортизират на 60-70. Това в света го има, там има ред и изобилие от блага.

Защо не учим българските деца как да бъдат самостоятелни, активни, предприемчиви и богати? За 1000 лева ли съжалявате, колега по информатика? Заслужавате много, много повече!

Написа: Мария Василева

ЗАБЕЛЕЖКА: Апропо, сега се сещам, че колегата Христов беше комай единственият, който когато се разрази "скандалът" около предложението ми за преименуване на гимназията от "ТЕТ-Ленин" на ПГЕЕ "Стив Джобс", не само че подкрепи инициативата ми, но дори има дързостта да се изкаже на учителски съвет в този смисъл: "Не разбирам какво толкова е направил колегата Грънчаров, той просто предлага, защо да не обсъдим предложението му?!" Е, от този момент, когато се получи първият ми сблъсък с новата директорка, моя милост беше подложена на нечуван административен тормоз: проверки, жалби, писмени обяснения, дисциплинарни наказания, какво ли не още, и така цели две години!

Е, не можа да ме уволни, но поне направи нужното за да бъде разбито здравето ми. Вече съм пенсионер по инвалидност, но още работя. Едва се разминах със смъртта при направена ми преди няколко месеца животоспасяваща операция. Помощник-директорка ме съди за "обидни мисли" в моя философска книга и пр. Мен директорката не ме е (все още) уволнила, но ето, с един замах уволни колегата Христов.

Дали няма това някаква връзка с така свободолюбивото му изказване на оня учителски съвет по повод на създаването на гимназия "Стив Джобс"? Защо пък да няма такава връзка?! Някои хора явно са доста паметливи - и не прощават никакви волности...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo